Василий Захарченко
Василий Дмитриевич Захарченко (1.08.1915, Петроград - 22.10.1999, Москва) е руски писател, журналист, публицист и общественик, един от инициаторите за създаването на ВООПИК, член на Руския клуб. Завършва Московския енергетически институт (1937) и Литературния институт (1941). Участва в отбраната на Москва, после е военен кореспондент. След войната е преподавател в Литературния институт, води курс по поезия. Член на Съюза на съветските писатели от 1944 г. От средата на 1950-те г. е един от ръководителите на Съветския комитет за защита на мира. С активното му участие е създадена при този комитет комисия по опазване на културно-историческото наследство, ядрото на която става след няколко години инициатор за организирането на ВООПИК. Ръководи в Централния съвет на ВООПИК комисия (секция) за паметниците на техниката. От началото на 1950-те г. е редактор на списание „Техника за младежта”. Уволнен през 1984 г. за публикуването на романа на Артър Кларк „2010: Одисея 2″. От 1992 г. ръководи създаденото от него списание „Чудеса и приключения”, участва активно в телевизионната програма „Это вы можете”. Неуморен пътешественик, автор на книги, най-вече от познавателен характер, както и на сборници със стихове. Освен държавни награди на СССР има ордени от България и Унгария. Творчество: „Путешествие в завтра” (1952), „Станция назначения - Завтра!” (1959), „Пять шагов до соседней звезды” (1971), „Разговор с электрическим мозгом” (1971), „Проводи меня до звезды: Лиро-эпическое повествование о том, как рождается будущее” (1973), „Наперегонки со временем, или Мир принципиально возможных чудес” (1982) и др. В много от патриотичните му начинания негов неизменен съратник и помощник е жена му З. А. Ткачок, по професия учен-химик, лауреат на Ленинска награда, обществен деятел от патриотичното направление.
Публикации:
Поезия:
