Атанас Капралов

Големият поет…
Какъв разкош е!
Той вашия плешив живот разрошва,
слепците заслепява с миг надежда
и пъзела на любовта нарежда.

Големият поет…
Какъв тормоз е!
Той хвърля сянка от самия космос
и друг с пегаса свой щом там попадне,
смалил се до комар,
бръмчи досадно.

Големият поет ли?
За разстрел е!
В покорните той инжектира смелост,
властта продажна диагностицира
и свойта смърт пред нея имитира.

Големият поет ли?
Нямам думи!
Едни и същи плащат му куршума
и паметника:
той - за да прости, а
те - от позора уж да се измият.