Карлос Франсиско Чангмарин (Carlos Francisko Shangmarin, известен и като Чангмарин (Changmarin), 26.02. 1922, град Сантяго де Верагуас) е панамски писател и общественик, фолклорист, художник, композитор, журналист, есеист, педагог. Син на китаец и мулатка. Като млад работи в строителството на Панамския канал, където става свидетел на несправедливо и обидно отношение на американските ръководители към наемните работници. Литературната му кариера започва през 1943 г., когато получава награда в литературния конкурс „Рикардо Миро”. Занимава се с литература в Канадското училище в град Сантяго. Завършва педагогическото училище „Хуан Демостенес Аросемена” и става начален учител през 1943 г. После работи в Университета на Чили живопис 1 г. и се занимава с изследвания в Националната консерватория, но не я завършва. Между 1940 г. и 1950 г. е учител в няколко провинции, където организира студентско движение и стачки, за което е уволнен и затварян няколко пъти - лежи 4 г. в затвора. Комунист по убеждения. Интерниран в Чили през 1968 г. където учи живопис в Националния университет на Чили и се проявява като активист в президентската кампания на Салвадор Алиенде. След като му е позволено да се върне в Панама, продължава организационната си дейност в комунистическото движение. В този период е признат за национално ориентиран политик, поддържащ борбата на Панама за Панамския Канал против САЩ. Тази борба завършва с връщането на контрола на зоната на Панамския Канал на панамците. Накрая литературната му дейност е призната официално. В творчеството си пише за родината, революцията, историята, социалната експлоатация, природата. В „Рождество за бедните” (1995) описва и подлага на критика военната инвазия на САЩ в Панама (20.12.1989 г.). Автор на четири романа „Прозрачният партизанин” (1985), „В това село те никого не са убивали” (1992), „Рождество на бедните” (1995) и до известна степен автобиографичният „Благодарности и нещастия на малкия Шиньон” (2005). Създава литература за деца като сам илюстрира тези книги. В журналистическите си статии изразява политическите си възгледи към политиката на САЩ като цяло и отношението на САЩ към Панама и Панамския канал. Като музикант създава цяла поредица от композиции, песни и аранжировки. Лауреат на редица национални награди, сред които три пъти наградата „Рикардо Миро”. На името на Чангмарин са кръстени обществени и частни библиотеки. Живее в родния си град със съпругата си Енеида Ромеро и четири от петте им деца. Продължава да участва в политически и икономически дискусии, да рисува и пише.

Публикации:

Поезия:

СИНЯТА КЪЩА НА ХЪЛМА АНКОН/ бележка и превод: Никола Инджов/ брой 38 март 2012