Георги Н. Николов

Прави впечатление, че съдбата на българската младеж в последно време става все по-актуална за брътвене. Дрънка се в Парламента и в медийното пространство. Дъвче се и се разчопля на кръгли маси, по тлаки и по седенки. Влъхви съмнително качество вдигат молитвено ръце към небето, заклинайки новите поколения да бъдат добрички. Да не се дрогират. Да не пият алкохол и да правят секс само с диплянката „Кънчо” в ръце. Да не бият учителите, а след школото, ако завършат, да не бягат в странство. С две думи - да са образцови граждани, железни пред изкушения и козните на дявола в ХХІ век.
Сама по себе си тази розова химера не е лоша. Освен, че е практически неприложима. Защото психологията и ценностната система на всяко младо поколение се формира в държавата, където е родено. Ако погледнем с трезв поглед съвременна България, ще установим публични тайни. Че в самата държава национална ценностна система липсва и е заменена с безпардонен консуматорски манталитет. Богатите стават още по-богати. По „законен” път, разбира се…Бедните се опитват да оцелеят по някакъв начин, дори физически. Безработният родител не е добър пример за млад човек в семейството. Недоимъкът, цепенето на стотинката и страхът от утрешния ден го отвращават. Защо и той да не кара хубава кола, като свои връстници? Защо да няма престижна професия, платена достойно? Защо не може да си позволи почивка на море? Кой ще му помогне да стъпи на крака, докато е млад? Защото младостта е веднъж в живота и най-хубавите години са тогава. Трябва ли да идат нахалост?
Част от младите хора заминават да учат в чужбина. Те знаят, че ако се върнат след края на обучението, ще работят за жълти стотинки и професионалното им развитие ще е вечно под въпрос. Знаят още, че със съвременния транспорт могат за часове да долетят при близките, ако много им домъчнее. И избират да останат в развитата държава, която ги е изградила като специалисти. Която им дава заслужено висока заплата и обществен престиж. Българските политици уверяват, че фирми в нашата държава могат да предлагат добри професионални позиции. Това са празни приказки от наръчник по евтина демагогия. Къде са тези фирми? И колко са? Днес в България кадрите се подбират повече по партиен признак, отколкото по професионален. В началото на политическата си кариера и Росен Плевнелиев разправяше как е спал по пейките в Германия. Но именно там /в чужбина!/, е успял да се развие като бизнесмен. По- красноречив пример за предимствата на Европа: здраве му кажи! Как тогава да си трошиш ангелите за нищо и никакво у нас?
Тези, които не заминат, имат друга алтернатива. Бързо спечелените банкноти от дрога в квартала дават нездраво самочувствие. Но го дават и увеличават апетита. Той води към редовете на организираната престъпност. После, за стаж - в затвора. След излизане младият човек обикновено се връща в криминалния живот. Там поне има пари. Минималната работна заплата извиква в съзнанието му само насмешка. Още повече, че ако натрупа достатъчно и е умен, с помощта на адвокати ще се превърне в порядъчен бизнесмен. А защо не - и в политик? Случаи той знае много. Знае, че ще бъде пореден поучителен пример как човек може от нищо да стане нещо. С лакти, зъби и юмручно право…Законът крета някъде далеч зад завоя на правораздаването…
Има и други варианти. Някои стават наркомани, други - компаньонки. Трети, безработни, апатично се разписват в Бюрата по труда. Но броят им намалява тревожно бързо. Както бързо се стопява доверието във възможностите на държавата да направи нещо смислено за своите млади хора. Без да политизираме ще кажем, че мерките за тях са все в бъдеще време. Някога, но не сега. Един висш чиновник, поразително приличен на Тодю Малоумния от повестта „Мъртво вълнение” на Ивайло Петров, е обобщаващ пример за правене на нищо. Всеки път, когато се яви в обществото, говори за младежки информационни центрове. За курсове по предприемачество. По залесяване на Сахара и в селското стопанство - развъждане на камили с три гърбици. Но пак в необозримо бъдеще. Като услужливо не казва откъде набедените предприемачи ще вземат начален капитал. Или ще се пробват на пазара вместо пари със семки и бонбонки? Е, подробности, знаете…
Никой няма право да вини българската младеж за нейните лутания, щом предварително не й е осигурил старт в живота. Работни места, път за личностно развитие, кодекс с морални ценности. Това са задължителни условия, преди укорително да я сочим с пръст за липсата на идеали. Както за критичното й отношение към дереджето у нас. За нейната бездуховност и разтваряне в масовата култура. Нашата младеж е чудесна. Но държавата не я забелязва иначе, освен на думи. Самата държава днес е лош пример във всяко отношение. С безобразна корупция. Със сервилна дипломация към други страни. С разбита икономика и загробено селско стопанство. Без работни места, с висока и непрестанно растяща безработица. С отворена за всякакви странни гости граница. С наркотрафик, сива икономика, контрабандни изпълнения. С криминални барони, гостуващи необезпокоявани на Темида години наред. Без историческа памет. Без армия. Без преклонение пред националния флаг и химн. И без поуки от миналите двадесет и повече години. Всичко това прилича на каца, пълна с миазми. Чиито смрадливи изпарения българската младеж не желае да диша. Ако някой има претенции към нея, трябва да излее кацата и с ритник да я прати в забрава. Дали някога ще стане това? Съмнително. А дотогава? Бягайте далеч и се бойте от самодоволни чичовци и лели, дръзнали да ви поучават, деца! Учете се единствено от живота, който ви блъска с ръбати юмруци! Това са груби уроци, но ще ви покажат верния друм, по който да тръгнете. Ще го извървите ли, зависи само от вас…