Диана Димих

Кръстина Филипова ознаменува своя 85-годишен юбилей с автобиографията си „Светлооки мъже”. Тази стойностна книга е буквар на човешката личност и на трите епохи, които авторката е преживяла и които могат да се изучават чрез градацията на текста: нагоре - към обобщението, и надолу - към корена. Ако използвам думата буквар вместо енциклопедия, това не е подценяване на творбата, а проява единствено на уважение към най-важната, основополагаща книга на нашето знание - букварът, на който дължим началото на всичко. В случая автобиографията на Кръстина обема и началото, и оценката на цял един напрегнат живот, в който най-ценното е развитието.
Вълнуващо е да се работи за добра кауза. През цялото време, докато редактирах книгата, се чувствах ентусиазирана от това, че съм съпричастна при раждането на значимо творческо дело, сякаш ставам двигател на важни събития. Четох автобиографията в първия й вариант още преди повече от десетина години и оттогава не спрях да подканям и насърчавам Кръстина да я издаде. И тук думите от неутралната лексика са безсилни да изразят моята настойчивост, затова ще употребя по-експресивен израз - многократно я ръчках най-после да пристъпи към издаване, защото това ще бъде най-сериозната й книга в проза. Тя дълго не се решаваше творбата й да види бял свят заради някои съкровени истини, които в този последен вариант е премълчала. Съкратила е към две трети от текста, безброй подробности, случки и отношения, оставяйки само най-важните събития. Цялата трета част е дописана за преживяното през последните няколко години.
Освен като автор, от десетилетия познавам Кръстина Филипова и като човек. В последно време тя почти не вижда, зависима е от помощта на близките си и носи многото си болести не с примирение, а с борбеност. Този неин силен дух е отразен в книгата й и читателят ще усети, че именно духът превъзмогва женската й уязвимост. След възстановяването си от инсулта през 2010 г. тя е продиктувала цяла папка нови стихове и разкази. И в никоя от последните й творби няма хленч, само прозрения!…
От всичките мемоари, които съм чела, най-интересната част за мен са били детството и младостта на автора. Ако те липсват или са отбелязани мимоходом, това е голям минус за книгата, а и за самия автор, щом е преценил, че не може да разкаже нищо интересно за първите две-три десетилетия от живота си. За мен това е оскъдица на душевността, ограбване от съдбата. Защото ранните спомени винаги са най-наситени на човешки характери, събития, описание на взаимоотношения, изобщо съдържат най-белетристичните моменти от цялото. Семейството, роднините и близката среда са онзи извор, който дава най-свежите глътки за извайването на личността, полага нейните основи. За щастие, Кръстина нашироко описва този период от развитието си. И продължава да задържа любопитството на читателя докрай.
В автобиографията й отделни моменти, пасажи или цели страници са подобни на завършени разкази, има и аналитични откъси, посветени на творчеството, на времето ни, на човешките взаимоотношения, други изследват търсенията на духа, извеждат психологически заключения и т. н. Забележително е, че в цялата голяма книга няма редове, които да наранят някого и това е рядък душевен дар. Способността на автора да прощава е една от проявите на извисяване и качество, което облагородява не само своя носител, но и читателя, докоснал се до такъв характер. Ценни моменти в книгата са проследяването на работата върху себе си, израстването на личността и твореца. Стилът е лек, книгата увлича и се чете като роман не само на човешкия живот, но и на преживените социални сътресения.
На големия юбилей на Кръстина Филипова присъстваха не само нейни колеги и близки, а и почитатели на творчеството й от други градове. Постиженията в творчеството й и обичта на читателите я правят съизмерима с голямата литература. Моят принцип е да даваме подкрепа и разбиране на хората, докато са живи, а не след това. После, като по някакво правило, неминуемо идва оценката на критиката, която читателите вече са й дали.

Кръстина Филипова, Светлооки мъже, Издателство “Пропелер”, София, 2011