Вадим Шершеневич
Вадим Габриeлевич Шершеневич (25.1(6.2).1883, Казан - 18.5.1942, Барнаул) е руски поет, преводач, литературен и театрален критик, теоретик на имажинизма. Син на известния учен-правовед Габриел Феликсович Шершеневич, депутат в I-та Държавна дума от партията на кадетите, професор-юрист от Казанския (по-късно от Московския) университет. Майка му Евгения Лвовна Лвова е оперна артистка. Завършва Поливановската гимназия в Москва, после - физико-математическия факултет на Московския университет. Автор на сборниците със стихове „Пролетни топежи” (1911), „Carmina” (1914), „Романтична пудра” (1913), „Екстравагантните флакони” (1913), „Автомобилен ход” (1916), поеми „Бърз” („монологична драма”), „Вечният жид” (1916), Участва за кратко в Първата световна война. Преминава от символизма и егофутуризма към имажинизма. Теоретичните му възгледи за футуризма са събрани във „Футуризъм без маска” (1913), „Зелената улица” (сборник статии, 1916). В края на 1910-те г. застава начело на групата на поетите-имажинисти (Грузинов, Есенин, Ивнев, Мариенхоф, Кусиков). С активното му участие излизат сборниците на поетите-имажинисти „Топилня на думи”, „Амбулантни търговци на щастие” и др., организирани са издателствата „Имажинисти” и „Чихи-Пихи”, печата се списание „Хотел за пътешестващите в прекрасното”. От 1919 до 1925 г. участва в девет колективни сборници на групата на имажинистите (1919-1927). По време на нейното съществуване публикува поемата си „Крематориум. Поема на имажиниста” (1919), сборниците със стихове „Кон като кон” (1920), „Кооперативи на веселието” (1921), „И така равносметка” (1926), пиесата „Пълна нелепост” (1922) Теоретични произведения: „2 X 2 = 5: Листове на имажиниста” (1920); „На кого стискам ръка” (1924) - книга за творчеството на приятелите си Есенин, Ивнев Мариенхоф и Кусиков. След революции чете лекции по литература в Пролеткулт, подготвя в отдела ИЗО на Наркомпрос за издаване многотомен речник за художници. Заедно с Маяковски пише текстове за плакати на РОСТ. С В. Каменски и Рюрик Ивнев участва в създаването на Общоруския съюз на поетите, а от май 1919 г. повече от година е негов председател. В средата на 1930-те г. работи над мемоарите си „Великолепният очевидец. Поетични спомени 1910 - 1925 г.”, публикувани изцяло през 1990 г. В следващите години работи най-вече за театъра и киното. Пиесите и скечовете му са поставяни в много московски театри. Създава нови либрета за редица популярни оперети и няколко киносценарии. Преводач на Софокъл, Шекспир, Корней, Брехт, Бодлер, Парни, Вийон, Молиер, Готие, Лафарг, Рембо, Маринети. След началото на Великата Отечествена война Шершеневич, болен от туберкулоза, заедно с Камерния театър е евакуиран в Барнаул, където умира.
Публикации:
Публицистика:
