Съвременни български народни приказки, преразказани от Любомир Духлински

Имало някога някъде, към края на европейската земя едно малко царство, едно господарство. Малко било то, бедно, но приказливо. А както им бил завещал най-мъдрият човек в царството: “Празно няма - човек или върши нещо или приказва за него”! Та нашето господарство на думи на всичко му намирало цаката - и макар че на дъното на гащите на поданиците му зеели дупки като крилата на пеперуда-монарх, акъл давало на всички и си мислело, че всички от него гледат и от него се възхищават… Както и да е - бъбренето край няма, да започваме приказката.

***

Живели в едно царство, в едно господарство трима юнаци, три умни глави. Не че останалите в царството били съвсем тъпаци, но тези били малко по-умни. И решили да станат еколози, защото да си еколог било сладка работа - царят нищо не ги карал да работят, само по цял ден лежали под една върба на брега на реката, гледали накъде отива дима от царските гортварници и издавали бюлетин - люти ли дима или не.
Не щеш ли, един ден в съседното царство се запалило гюбрето пред обора на господарските магарета и като се вдигнал онзи ми ти остър дим - не ти е работа. Разкихали се царят, царицата и царските дъщери - кихат и не могат да спрат. Дотук добре, но започнал да киха и народът и от кихане спрял да работи. Настанал глад в царството. Тогава царят извикал старшия от умниците-еколози и заповядал:
- От утре никакъв дим! Значи - няма дим, и всички на работа. Какви са тези глезотии - и на мен ми пуши и ми люти, ама работя: я виж, вече два пъти дигах данъците!
Нямало накъде, тръгнали умниците-еколози да обследват царството. Натоварили в мерцедесите апаратурата, дето им я били дали други умници-еколози от близки и далечни царства и потеглили. Ходили, падали, ставали, никъде ни радиация, ни вредни химически вещества, ни киселинни дъждове! Зарадвали се еколозите и хукнали да докладват на царя, че дим няма, има само чисто синьо небе, зелена тревичка и бистра водичка. Стигнали до един дол, пълен с нещо бяло. Апаратурата мълчала. И как нямало да мълчи, като не била включена, щото ако я включат току-виж се разпищи. И после върви пиши обяснения до Брюксел. Скупчили се край дола умниците и захванали да разговарят:
- Бре, що ли е това? Не е вреден пушек - нали установихме, че няма такъв.
- Мисля си, - почесал се по ухото вторият, - че това ще да е пух и перушина. Нали така ни рекоха тези, дето дадоха апаратурата: не пищи ли, значи няма страшно - търкаляй се спокойно. Да вземем ли да се отъркаляме и ние?
- Хайде! - развикали се и другите, наскачали един след друг в дола и се изтрепали…
А в царството и досега кихат, защото вече нямало еколози да кажат има ли дим или не.