Иван Радоев

ПОЕЗИЯТА УТРЕ

Бягам от мястото
толкова много без думи
и аз не съм същия!

Сбогом лице чуждо и кръгло
колкото и да се приближаваш
чужденецо!

Пи-пи! Пи-пи-пи! Пи-пи!
Еридан пие кваркове,
а не осъмва.
Пи-пи!
Дълги чорапчета на къси вълни.

Звероукротителя умря
с кожа на лъв и две -
и нищо в нищото само
рибената кост е заседнала.
По-добре е бесилката
църква с дълъг език.

Дезиксирибонуклеинова,
рибонуклеинова,
рибо-нова,
нова!

Какво? Не е ли зелено?

Дадох началото и Него!
Чакам завръщането
и пеещия часовник.

Останалото е възможно
и никога.

Казах!

ПОЕЗИЯТА ДРУГИДЕН

Ооо!
Еее!
Иии!
Ааа!
Ауу!
Фърр!
Пльос!