Елена Деянова

Сбогувам се с морето.
Едва удържам вятъра
под мократа си риза.
Сбогувам се солена и опърлена,
по кръпките на облаците слизам -
по пясъка,
по мидите,
по пяната,
по човките на гларуси и гълъби.
Люти по устните димът на залеза
и в сухи възли го затягат пръстите.
Свисти жарта.
Намятана скумрията,
в препечената тънка вечер съска.
Вълните плискат в чашите до късно.
Мъжете от морето дълго пият.
Сбогувам се. Отивам си.
На утрото,
по мокрите алеи събират кестени.
В чувалите се кърши смешно, циганско,
кафяво слънце и горчи от есен.
Събирам във вързоп пера и пясък,
солените парички на цветята,
последните тръстикови чадъри
и пронизителния дързък крясък
на птиците и камъните в залива.
Дълбоко скрих на дъното очите си
в последните си летни фотографии.
Развяват остри гребени вълните.
Сбогувам се,
а всъщност съм останала.