Павел Иванович Фонвизин (1744-1803) е руски писател, брат на Денис Фонвизин. Завършва гимназия и университет. Служи като куриер в колегията за външни работи и пребивава в различни европейски страни. През 1772 г. съпровожда граф Г. Орлов в Фокшани и остава при руските войски в Турция до сключването на мирния договор в Кючук Кайнарджа (1774). Заместник на московския губернатор, председател на московската палата на углавния съд, директор на Московския университет; през 1796 г. е назначен за сенатор. В 1799 г. заедно със сенатора Неплюев е командирован за ревизия на Воронежка, Симбирска, Саратовска и Астраханска губерния. Някои от стихотворенията му и кратки прозаични статии, отчасти оригинални, отчасти преводни са печатани в списания “Полезное Увеселение” (1760-1762), “Доброе Намерение” (1764) и в “Собрании лучших сочинений” (1762). отделно са излизали негови преводи от френски: “Нравоучителни приказки” (съчинения на Мармонтел, 3 части, 1764 и 1787), “Силата на родството” (испанска повест, съчинения госпожа Гомец, Москва, 1764) и др.

Публикации:

Поезия:

РУСКИ ПОЕТИ - XVIII ВЕК - І/ превод: Георги Ангелов/ брой 38 март 2012