Алексей Андреевич Ржевски (1737-1804) е руски поет. За четири години (1760-1763) публикува 225 произведения, най-вече стихове, в сп. «Полезно увеселение» (1760 - 1762) и «Свободни часове» (1763). Има своето място сред поетите от кръжока на Херасков - ученици и последователи на Сумароков, който поощрява първите опити на Ржевски. Отначало печата в «Месечни съчинения» и «Трудолюбива пчела». Работи в сатиричните жанрове - създава многобройни басни («притчи»), в които осъжда социалните пороци на своето време, използвайки народния език с някои негови преднамерено грубовати изрази, пословици и фолклор. През 1762 г., след смъртта на императрица Елисавета Петровна и заемането на престола от Петър III, печата през март 1762 г. в «Полезно увеселение» едновременно две оди за Петър III, но скоро се присъединява към опозицията и участва в преврата, довел на власт Екатерина II, за която също пише две оди - през 1762 г. и 1763 г. При Екатерина е подпоручик. През 1763 г. продължава да печата много в сп. «Свободни часове», а след разпадането на кръжока на Херасков през 1764 г. не скъсва с литературата - през 1765 г. пише недостигнала до нас трагедия от историята на Киев, която е поставена на сцена; превежда текстове на Дидро и Д’Аламбер. През 1767 г. става камер-юнкер и депутат в Комисия за закони. През 1768 г. е назначен за банков съветник. Пише трагедия в стихове «Фалшивият Смердий» по сюжет от древната персийска история. След смъртта на жена си през 1769 г. се жени втори път, за втория му щастлив брак написва 10 г. по-късно Державин в известната си ода «Щастливото семейство» (1783). В 1771-1773 г. е вице-директор на Академията на науките. От 1775 г. е назначен за президент на Медицинската колегия. От 1783 г. става таен съветник, сенатор и член на отново учредената Руска академия. Участва в съставянето на Академичен речник. Убеден привърженик на чистотата и логическата яснота на поетичния език. Последното му стихотворение датира от 1802 г. Членува в масонски ложи от 1775 г. и се ползва с голямото доверие на московските масони. Последното му участие в литературата е издаването на поема на стария му приятел Иполит Богданович, текстът, написан от него за тази поема показва, че не е изгубил поетичния си усет.

Публикации:

Поезия:

РУСКИ ПОЕТИ - XVIII ВЕК - І/ превод: Георги Ангелов/ брой 38 март 2012