Иван Семьонович (или Степанович) Барков (1732-1768, Санкт Петербург) е руски поет и преводач, автор на еротични и фриволни произведения. Син на свещеник От 1743 г. учи в Славяно-гръко-латинската семинария при манастира „Св. Александър Невски” (Александро-Невската духовна семинария) в Петербург. От 1748 г. учи в Академическия университет, но е изключен (1751) за студентски пиянства, побоища и буйства. За лъжлив донос срещу ректора на университета С. П. Крашенинников дори е окован. Известно време е словослагател, писар, коректор при Академията и др. През 1762 г. по заповед на президента на Академията на науките граф Кирил Разумовски е назначен за преводач в академията със заплата 200 рубли годишно. През 1762 г. подговя първото издание на сатирите на княз А.Д.Кантемир и написва „Житие” на последния. Сред печатаните му творби са и оди, преводи на Хораций, Л. Ладзарони и др. Съставя „Кратка руска история” (публикувана през 1762), а през 1759-1760 подготвя за издаване текста на Несторовия летопис. Уволнен внезапно през 1766 г. Самоубива се на 36 г. - в състояние на алкохолно опиянение се хвърля в помийна яма и се задавя от нечистотиите. Оставя предсмъртна записка (или такива са предсмъртните му думи): „Живях грешно - умрях смешно”. Според друг източник е пребит в публичен дом. Не е известно къде е погребан. Става известен с нецезурните си торби, пародиращи класицистичните жанрове и явно повлияни от западноевропейската, преди всичко френската фриволна, поезия. Приписват му се и творби, които не е писал - напр. поемата„Лука Модишчев”, създадена през 1860-те г. Повечето му произведения са издадени зад граница, век след смъртта му, през 1768 г.

Публикации:

Поезия:

РУСКИ ПОЕТИ - XVIII ВЕК - І/ превод: Георги Ангелов/ брой 38 март 2012