Люба Александрова

***
На листенцето
две капки, охлювче и лъч разсеян.
Мирозданието спира тука да се състезава.

—————————–

***
На моста остана
въздишката.
Момичето вече летеше.

—————————–

***
Откакто се помня,
все търся.
Счупена керемида на покрива.

—————————–

***
На покрива на света,
на гърловината на шишето -
мушица-еднодневка,
опалена от слънцето.

—————————–

***
Голото утро намята звуците,
сълзите нощни изпива,
на слънцето се усмихва.

—————————–

***
Кратко, по-кратко, най-кратко.
Вълна,
трептене,
покой.

—————————–

***
Сред есенния листопад
дочувам:
кокичето камбанката подготвя.

—————————–

***
Ни звук,
ни лист,
ни цвят.
Рисува графика дървото.

—————————–

***
Върви каруцата по пътя -
с котлето,
вързано на ритлите,
не спират да си разговарят.