Георги Гривнев

ПОКАЯНИЕ НА ПРАВЕДНИК

Той беше чист, но пак молитва
мълвеше във вечерен час:
„Господи, прости ми,
ако съм извършил зло.
Доброто мое… нека се забрави!”
Той знаеше, че в този свят,
огрян от слънце и надежда,
не винаги доброто побеждава,
а зло доброто придружава.
Той знаеше, че мрак и светлина,
любов, омраза и възторзи,
че неизбежност и случайност
са в един неспирен кръговрат
и всеки в тях се посвещава.
Но не знаеше и по-чисто причастие
праведният да се покайва,
както и по-непростима вина -
на нов грях грешникът да се отдава.

***
Не обичам спортната дисциплина
дълго бягане.
Защото е отегчителна и скучна.
И с часове трябва да чакам развръзката.
Обичам спринта
на сто метра.
Той е като изстрел и удар кратък.
Като миг, удължен след раздяла.
Докато броиш до десет и свършва.

Ако победителите не ги съдят,
защо победените не намират утеха?