Димитър Боримечков

Легендата идва от далечното време, може би, от прабългарите, които през седми век и по-късно са живели в ОНГЪЛА. И сега там живеят мургави българи – в Буджака. Онгъл /гръцка дума/, Буджак /татарска/ означава едно и също: ЪГЪЛ. Ъгъл между две реки /Прут и Днестър/ и Черно море.
Тази Буджашка степ се намира точно на това ъгълно място, на кръстопътя на различни цивилизации, кръстоносни походи и народи. Прабългарите и съвременните българи временно я напускали тази някогашна пустинна степ. Но те никога задълго не я изоставяли. Населявали я отпреди столетия, облагородявали я в по-късните времена, та до ден днешен тук са живи носителите на българската кръв и на българския език в неговите диалектни форми.
Песните и традициите им са запазени в автентичния им вид. Предават се от поколение на поколение легендите и преданията за Крали Марко и Индже войвода. Славното и героично време оживява в картините на художниците, в словесното творчество на поетите и писателите. Те не само предават на идващите поколения народните умотворения: новата и младата генерация творци създава вече и своите произведения, които имат голяма художествена стойност. Те са създадени и се създават от интелигентни и образовани хора – българи до мозъка на костите, и за българите, живеещи в Молдова, Украйна и България, както и за всички останали, разпръснати по света.
Приказката е в глъбините на моята душа. Това, което виждам пред себе си: тези хълмове, тези буджашки салкъми, високи и островърхи тополи, бавното течение на рекичката, от чиято вода пият зажаднелите овце и крави, отражението в нея на небето и дърветата – всичко това ми е познато от детството и ми е мило до болка. Всичко това е една реалност, която е до мен и която мога да погаля само с очите си.
Чуя ли пеенето на птиците или гласовете на децата, шумът на листата или бълбукането на тихата и сънна рекичка – трепвам, замирам за миг в очарование. Всичко това е моят роден край, моята родна и, в своята оскъдност, красива Буджашка степ.