МОЯТА СЕСТРИЧКА-АНГЕЛЧЕ
Преди да се появят моите две сестри на бял свят, имах друга сестричка, пет години по-малка от мен - Димитринка, на името на добрия мълчалив дядо Димитър. Както тихо и гугукащо се появи между нас, така тихо и безмълвно си замина. Беше само на шест месеца. Моята малка сестричка, за която не съм престанала да тъгувам през целия си живот. Толкова ми липсва!
Тя не беше кръстена. Нямаше ги вече при нас старите стопани, които пазеха традициите и църковните повели. Всички казваха, че малката Димитринка е като ангелче. За мен това означаваше, че е много красива. Когато се надвесвах над кошчето, аз й казвах: ангелче! ангелче!, а тя ми отвръщаше с гугукане. Никога не я чух да плаче. Ако искаше да ни напомни за себе си, издаваше с малкото си гласче едни чудни възклицания като: „тяаа… ляаа”, сякаш искаше да ни покаже нещо. Друг път, когато мислехме че спи (защото от детското кошче не се дочуваше никакъв шум), надничайки леко над нея, я виждахме с широко отворени очи, усмихваща се и весело размахваща ръчички - като че ли искаше да хване някаква играчка! Когато майка ми улисана в шетане, се забавяше да я нахрани, тя си лежеше спокойно в кошчето, играеше си самичка и търпеливо чакаше. Често се случваше да се сетим, че през днешния ден не сме й дали да пие водичка. Милото дете, което беше наистина ожъдняло, не се разплака нито веднъж, за да ни напомни. Всички, които ни посещаваха, се учудваха на необикновената тишина, която цареше около детското кошче. Роднините гледаха с умиление това малко нежно създание и заключаваха: “Кротко като дядо си!”
Един ден настана някаква суматоха, бързо ме отведоха у съседите и никой не искаше да ми обясни какво се е случило. Знаех, че майка ми и Димитринка бяха останали в болницата, затова се уплаших да не са се разболели повече. Разплаках се и настоявах да ми кажат. Дочух, че съседката леля Станка бързо пошушна на мъжа си, че детето е починало тази сутрин. Той, сякаш неразбрал, изрече: “Умряло?” Вик на ужас се изтръгна от мен, защото разбрах за какво си говореха. Сега вече никой не можеше да ме спре. Хукнах у дома, качих се на горния етаж и видях майка разплакана.
- Къде е Димитринка? - диво изкрещях аз, сякаш тя беше виновна.
Бяха дошли моите две баби, други роднини, нещо шетаха. Баба Танка ме дръпна настрани и започна да ми разправя, че моята сестричка е заспала и ако викам силно ще я събудя. Ох, отдъхнах си от ужасните думи, които бях чула у съседите. Значи е заспала, а не “умряла”, те не бяха разбрали!
- Бабо, искам да я видя! Ще влезна тихо, няма да я събудя! - молех се със сълзи в очите.
Най-после ме пуснаха да вляза в спалнята - там беше Димитринка. Заковах се на мястото си от изумление! Виждах, че моята сестричка спеше, но всичко друго беше толкова необикновено: под нея - постлано нейното ново одеялце; тя беше облечена празнично - с красива бяла рокличка на червени точици и пухкаво, плетено жакетче. Гледах я и се чудех, колко много е пораснала за няколко дни! Сега приличаше на едногодишно малко момиченце.
- Бабо, защо има толкова цветя около нея?
- За да бъде красиво, тя вече оздравя!
- А защо горят свещи?
- За да бъде светло, за да не се страхува!
Вярвах във всяка една от бабините думи. Тя сякаш разказваше приказката за спящата красавица, която сега беше моята малка сестричка.
- Бабо, кога ще се събуди? Искам да я прегърна!
- И това ще стане, когато му дойде времето!
Успокоих се и започнах да чакам нетърпеливо събуждането на малката принцеса. Не откъсвах очи от нея. Всичко беше толкова приказно, а тя още по-красива отпреди. Само че… защо дошлите хора плачеха?!…
По едно време останах съвсем сама, бяха ме забравили, улисани в приготовленията. Приближих се до леглото, наведох се над моята малка сестричка и тихо казах: ангелче, събуди се! Тя не помръдваше. Тогава докоснах голото краченце - беше обута с къси бели чорапки и плетени шушонки. Докоснах я… и онемях!… краченцето й беше… студено и твърдо… Разбрах всичко!
- Защо ме излъгахте, че спи? Тя не е жива, аз я пипнах! Бабо, защо ме излъга? - задавях се аз от сълзи.
- Не съм те излъгала - тъжно клатеше глава баба.
В този миг аз пораснах с години. Застанах в един ъгъл сериозна, наблюдавах какво става около мен, но никой не знаеше… какво става в мен!
Димитринка пренощува в къщи. През нощта, без да ме усети някой, аз влязох при нея и дълго я гледах. Не се страхувах от това, че не е жива - тя наистина изглеждаше като заспала. Обещах й, че никога няма да я забравя и когато и аз дойда на небето, ще я прегърна!
На другия ден тя си замина завинаги. Валеше, беше студено и не ме взеха на гробищата. Гледах през прозореца отдалечаващата се катафалка и знаех, че споменът за моята сестричка-ангелче ще остане завинаги в сърцето ми.
Преди няколко години, когато за първи път прочетох книгата на арх. Серафим “Нашата молитва”, един разказан от него удивителен случай много ме развълнува - разказът за малката Пенка, която починала на четири години. Бащата бил безрелигиозен и не позволявал в никакъв случай детето да бъде кръстено. Не след дълго сънувал дъщеричката си, че играе в прекрасна градина, че се чувства много добре. Бащата видял, че други деца стояли извън оградата и тъжно гледали играещите в градината. Запитал малката Пенка, защо тия деца са отвън.
- “Те не са кръстени и опяти - отговорило момиченцето.
- Но нали и ти не си кръстена и опята? - се почудил бащата.
- А, не! Баба ме кръсти и ме опя.
Бащата се събудил силно развълнуван, отишъл веднага при майка си и я събудил с въпроса:
- Мамо, кажи ми истината: кръстихте ли Пенка?
- Да, синко, кръстихме я тайно от тебе и, като почина, тайно я опяхме.
- Сега виждам, че има Бог, че има и задгробен живот - развълнувано изрекъл той и разказал съня си. От тоя ден станал вярващ.”
Тоя разказ изпълни сърцето ми с тъга. Непрестанно мислех за покойната моя сестричка, която не беше кръстена. Значи и тя е тъжна зад оградата, вън от райската градина. По-късно разказах на майка ми прочетеното и тя ми каза, че са искали Димитринка да бъде опята, но свещеникът е отказал, защото не е била кръстена.
- Така е, некръстеният не може да приема никакви други тайнства - тъжно споделях с майка. - Защо не сте кръстили Димитринка?
- Ех, кой мислеше, че ще си отиде толкова скоро - въздъхна майка ми.
Мисълта за моята сестричка-ангелче не ме напускаше. Толкова бих искала да узная дали и тя е тъжна зад оградата или милостивият Бог е отредил за нея нещо друго. Молех се, ако е възможно, да ми бъде открито дори и съвсем малко каква е задгробната участ на моята сестричка. Съзнавах много добре, че Божиите откровения не се дават на всеки и човек лесно може да се излъже под дяволско внушение. Повече не настоявах да ми бъде “открито” нещо, а възложих упованието си изцяло на милосърдния наш Отец. Аз, от своя страна, започнах да правя всичко онова, с което ние, живите, можем да помогнем на скъпите си покойници и за което научих от прочетените книги. Всички подаръци, дадени на малки момиченца, ги наричам за Димитринка и това много радва душата ми. Моля се, Господ да й отреди тихо и светло място в Царството Си, защото тя беше чиста и невинна като ангелче. След като почина, възрастните много често коментираха необикновената й кротост и си го обясняваха, че “ангели са я забавлявали в кошчето”. Сега и на мен започна да ми се струва, че може наистина да е било така.
Мисълта за моята сестричка не ме е напускала през целия ми живот и колкото повече години минават, толкова повече връзката между нас е по-силна. Никога обаче не бях я сънувала. Понякога си мислех: как ли би изглеждала, ако беше още на земята?
Преди три години бях направила малка елхичка за нея. Сложих подаръци за Коледа. Това го правех за първи път… и за първи път в живота си я сънувах! Щом дойде, веднага я познах, че е тя! Беше станала голяма, много красива, с чудно хубава рокля. Гледаше ме, усмихваше се и протегна ръце към мен - аз също. Стояхме миг-два заловени за ръце и започнахме да танцуваме валс. Гледахме се в очите без да промълвим дума. Тогава аз се приближих до нея и започнах да шепна: мило дете, да знаеш колко те обичам!… ох, колко ми липсваш… сестричке моя… ангелче!… В този момент ми се стори, че най-малката ми сестра е някъде до нас и се опитва да чуе какво говоря. Зашепнах още по-тихо, защото не исках друг човек да чуе това, което е само наше. Прекрасната небесна жителка разбра моите мисли, които бяха и нейни, кимна ми усмихнато и плавно се отдалечи от мен. Събудих се с безкрайна радост в сърцето… Моята сестричка-ангелче е с Ангелите на небето!
