Христина Панджаридис

От църквата дават топла супа в неделя. Подбутвана от студа и настръхнала от кучешките погледи се носи като кръгчета пара. Опашката е дълга и мълчалива. Върви бързо.

Супата е зеленчукова и отгоре плуват кълбета от мазнина. Ореолите на супата.
Над главите е иконата на Божията майка. Една от монахините разказва за нея. Никой не слуша. Дошли са да се нахранят, а думите на гладен корем дращят. “Почакай с историята си, милостива жено!”
Супата не е като майчината. Дали Божията майка е готвила вкусна супа… Сигурно. Майките се научават на разни тайнствени неща, които после правят спомени в главата ти.
- Имате ли зимни дрехи? - пита масата отляво. - Обувки № 43 и пуловери?
- Яжте! Ето още хляб. И супата чака…

С повече сол и оцет супата става… почти като мамината.
Донасят обувки, дори два чифта ботуши, панталони, шапки.
Успява да грабне ръкавиците. Кожени, вътре с вълна. Коледният й подарък на 5 февруари!
Коремът е пълен със супа и ръкавици!
- Пазите ли рецептата за супа на Божията майка? - казва вместо “Довиждане. До другата неделя!”

Стоплена тръгва да плаши градския вятър. Кучешките погледи потракват като мазни лъжици.