ИГРА
ИГРА
То беше цвят! То беше аромат!
То бяха песни на брези и птици.
Наблизо многострунен водопад
и аз - столетия от днес по-млад,
потъвах във небесните зеници.
Лудувах ненаситно. Бях открил
най-милото създание, което
навярно Бог за мен е сътворил.
В играта на земята и небето
бих всички мъки на света изпил…
Когато се опомнихме, видях,
че нейните очи са просълзени.
Гората избуя със силен смях.
Тя знаеше, че вече е заченат
Човекът със любов, а не със грях.
ПРЕДПРОЛЕТ
Дългата зима е вече продрана.
Тихи кокичета светят свенливо.
„Чвин-чвин” акорди прозвънват. Ах, рано,
много е рано да бъдем щастливи.
В тази затвореност всичко омръзва.
Никой не помни откак сме пленени.
Възел балкански така ни е вързал,
сякаш кръвта е във нас вледенена.
Като пингвини под слънце оскъдно
искаме малко поне да се стоплим.
Тук, на Земята, сме сякаш отвъдни.
Давим се в своите болки и вопли.
Никой не чува как другият плаче.
Страшно самотен и приживе мъртъв
всеки живота към гроба си влачи.
Всеки сам в своята мъка замръква.
Кой ни наказа с такава жестокост
или сме някакъв дяволски случай?
Вятър предпролетен хлопа ли, хлопа.
Иска душите си да му отключим.
