Йордан Каменов

Декември 2011 г. Последният панаир на книгата в НДК. Не си падам по зрелищата около книгата. А по хляба, който откривам в нея във всяка библиотека. Но попаднах в панаирджийницата и започнах систематично издирване на щанд на издателство “Български писател”. Родното, на Съюза на българските писатели. Уви, не го найдох. Него, най-мощното преди, изхранвало в уж непазарни времена, същия Съюз.

Пак декември, двадесетина дни по-късно. Обажда ми се родственица на белетрист, бил и председател на СБП преди 1944 г. За да ми каже, че от няколко месеца чака отговор на две заявления - с едното уведомява, че готви документи да завещае апартамента си на СБП; с второто настоява да се издаде готовата от пет години книга на белетриста, за което - според нея, издателство БП е спечелило средства от Министерството на културата.

Двете случки стигаха да се запитам за дейността на тази организация в последните осем години. Каква кауза има от осем години насам СБП? Ще започна с това каква би трябвало да има. Едната - егоистично-организационната, трябва да бъде насочена към извоюване на права, привилегии, преференции и статут на членовете на СБП и на самия Съюз. В една пазарна икономика те могат да бъдат всякакви: намаляване на данъци, държавни субсидии, договорни отношения с културни институции и т. н. Да се бори за нещо подобно ръководството на СБП?! Например да иска значително повече средства за издаване на нови талантливи родни книги в така наречената програма “Сто книги”. А другите творчески съюзи се борят. Със зъби и дори без зъби. Защото съзнават значимостта от присъствието си за духовния живот. И по-важната кауза, представителната за такава организация, не е изведена като програма и политика. Ще посоча само един неин аспект - стремеж за възвръщане на авторитета и на обществената роля на писателя. И на тази тема никой от ръководството на СБП не е заудрял камбаната. Няма и да го направи, нещо повече - на практика прави точно обратното. Организация като СБП е предопределена да присъства в духовния и в обществения живот. Представители на Съюза, излъчени и направлявани от ръководството, присъстват винаги в различни журита, комисии и т. н., които определят награди и изобщо оформят лицето на литературата за пред обществото. Вместо да посочат най-доброто и увлечени в своите игрички, наградостремления и ред други незаслужености, те съдействат за изграждане на фалшива представа за днешните стойности. И с право читателят, който се ръководи от поднасяната официалност, заживява с усещането за слаба съвременна литература.  

Изводи във формата на въпрос: Смятате ли, че ще бъде уважавана организация с неизяснена кауза, с доказваща се неспособност да воюва за свои права и място; на практика работеща срещу своята същност и предназначение?

СБП е най-богатата с имоти недържавна организация - сграда и няколко големи апартаменти в центъра на София; курортни сгради в Созопол, Хисар и Варна; 1/3 идеална част от двете огромни здания на София прес?! Май това огромно имущество на СБП обяснява днешното състояние, но е и надеждата за възкресение. И при редица лошо сключени договори годишните приходи от наеми са шестцифрено число. Апетитна изглежда и възможността под някаква “невинна” форма собствеността ни на части да сменя притежателя си. Случва ли се това и как се управляват доходите на СБП? Това вече не е дори загадка. Ясно е, че средствата се харчат зле. При имитация на дейност и на организационен живот, огромната част от тях отиват за управленско-щатния апарат. Казано другояче - за управленска самодостатъчност. Други - поемат към посочени лица. Кои, как и защо това става на тъмно, предстои да разберем. 

Въпроси за изводи на все още непрогледнали: Какво освен управленско самозадоволяване извършва щатният апарат на СБП от 20 души? В двора на сградата на София прес на ул. “Славянска” бе издигната модерна постройка. Какъв процент от новото строителство е придаден към активите на СБП? Или ако не - кои са собствениците на новопостроеното? Колко стотин хиляди са дълговете на СБП към НАП и НОИ и как са натрупани във времето?

Ако се оставим на сегашното ръководене, ще предстои да спасяваме имотите на СБП. От нас самите или по-точно - от част от самите нас. Защото това е главният /засега!/ потенциал за функциониране на СБП с общественополезно присъствие.

За участие в литературния и в културния живот и за обществено въздействие СБП притежава три главни инструмента: издателство “Български писател”, в. “Словото днес” и сп. “Пламък”. Нелюбимото дете на ръководството на СБП е “Пламък”. И въпреки това, с цената на много лишения и на компромиси, то е най-доброто ни постижение. Което потвърждава извода ми, че СБП има много неизползван потенциал, с който да бъде Организацията на българската литература.

С издателството започнах и няма какво да прибавя - то е част от зоната на здрача. Вестникът? В огромната празна ниша на представяне и обективен анализ на съвременната литература; на въпиюща нужда от сериозна публицистика и есеистика; на изстиващ интерес към блестящото литературно минало на ХІХ и ХХ век “Словото днес” не е подпъхнал и кутре. И се мъчи с потресающо еднакви мърморения към днешния ден, с разхвалвания на средняшки и посредствени  литературни факти, с несекващ носталгизъм към близкото минало.

Въпроси: Нямам, но съм готов с отговора - в лицето на издателство и периодика ръководството вижда поредните инструменти за управленско самозадоволяване. Благодарение на тях до читателя стигат изкривени и объркващи сигнали за съвременен литературен процес и стойности. На практика сме съучастници в умъртвяването на литературната критика като обективен анализатор и организатор на литературния живот. И с това душим себе си като институция.

За да бъде СБП организацията с роля в обществото, тя трябва да бъде пример за ефективен и нравствен организационен живот. И за собствен интелектуален ръст. Което е далеч от сегашното ръководство, заело се с тъпа упоритост за своята управленска дълговечност да променя устава на СБП. След множество отлагания последната обявена дата за общо събрание с такава цел е 25.ІІ.2012 г. На него предлагам да се приеме само една поправка: “Всеки, който се опитва да заличи от устава члена за определена мандатност на ръководните органи, да бъде изключван от СБП.” Та как ще се обръщаме към обществото, без първо да въведем ред в собствения си дом!

Редакцията на е-списание «Литературен свят» дава възможност да бъдат публикувани и други мнения по повдигнатите въпроси.