КРАЙ ЕВИНИЯ ПЛАЖ
Тя беше от малкото жени, които не правят нищо, за да се харесат. Но природата имала друго мнение. Като проявила рядка благосклонност, тя бе създала високо и налято тяло със стегнати изящни крайници, които говореха сами за себе си. Руса негърка - това беше първото ми усещане, когато видях изправената й горда глава с плътни, издадени устни и малък нос.
Реша ли нещо, подхващам го незабавно. Затова още в началото на почивката се сближих с децата й. Не беше трудно. Бяхме настанени в две съседни стаи, които излизаха на голяма тераса с изглед към морето. Като имах вече симпатиите на двете момиченца, с майката ни свърза общият път до плажа и възмущението от облачните дни и задушните нощи. И още нещо: въпреки послушанието на децата понякога се налагаше и аз - чичкото от съседната стая - да потвърдя нарежданията на майка им. Мъжкият авторитет беше необходим особено на плажа, където отначало взимахме близки чадъри, а после аз се настаних под техния. Така придавах по-голяма тежест на групата и уравновесявах разногласията кога да се влезе в морето, колко да се стои там, кога да се облекат дрешките или да се седне на сянка под чадъра. Повечето време аз играех с децата, държах ги над вълните или ги разхождах по брега, защото виждах, че само чрез тях можех да се доближа до жената.
Във всичко тон даваше седемгодишната Боряна, внимателна и изтънчена. Държеше се като голяма и неусетно у мене се налагаше усещането, че непрестанно ме преценява под светлите си вежди. По-малката Ангелина беше мургава и дяволита, с живи очи и бързи движения. Но вниманието ми задържаше Боряна, защото в нея откривах образа на майката, с нейната вглъбеност и достойнство. Разбира се, важното беше как да преодолея самоконтрола на тази сдържана жена, която често ме объркваше. Всеки опит да прекрача границата на създалите се естествени отношения срещаше мълчаливото й неразбиране. Аз обаче не съм лишен от чар и затова продължих да атакувам нейната резервираност.
Постепенно разстоянието помежду ни взе да се скъсява и започнах да вярвам в близкия успех, когато жената внезапно направи завой. Сякаш се боеше от себе си, един ден тя реши, че е много полезно да се пече на евин плаж и оттогава за часове хлътваше зад нажежената му ограда от метални плоскости. Децата прекарваха повечето време при мене под чадъра, по брега и в морето. Само от време на време улавях скрития поглед на Боряна, странен, зелен като смокиновите очи на майка й, които бързо побягваха от моите. Не можех да си обясня тия изучаващи погледи на момичето, пък и не ми беше до него. Ден след ден се взирах към входа на евиния, изнервен и ядосан. Ту се отказвах от плановете си, ту броях малкото дни до края на почивката и решавах да бъда по-настъпателен във вечерните часове.
Веднъж, когато стоях с момичетата край евиния плаж, научих нещо, което ми даде надежда. Ангелина спомена, че баща й ходи с бастун. По-голямата й хвърли бърз поглед и повече нищо не можах да изтръгна. Естествено това откритие ме насърчи. Един млад, здрав и не безинтересен мъж като мене има повече шансове от един инвалид, пък бил той и художник, както разбрах от децата. И тогава реших да бъда категоричен. Жената се огъваше, чувствах го по желанието й да избяга от мене и по подплашените погледи на Боряна. Какво чаках повече! Тази вечер или никога…
Слънцето пареше кожата ми и аз си помислих за двете отворени врати към лепкавия задух на нощната тераса, за загорялото тяло на жената и отдавна нецелуваните й устни, за вълнистата руса коса, втвърдена от солената влага. Лежах край чадъра, повдигнат на лакти, и тялото ми изтръпваше от мисли и от неудобната поза. На няколко пъти ме стрелкаха внезапните погледи на Боряна и аз малко гузно отклонявах очи от входа на евиния плаж. А всъщност нямаше какво да чакам сега, защото жената излизаше оттам чак по обед.
Отпуснах се назад и обърнах гръб на слънцето. Успокоих се за пръв път от доста време. Така е винаги, когато човек вземе твърдо решение да действа и да сложи край на мъчителната неизвестност. Постепенно тялото ми олекна и неусетно съм заспал. Всъщност това не беше сън, а дълбоко потъване в топлия въздух, в приглушените плажни шумове и отморяващата празнота на спуснатите клепачи.
По едно време светът отново се раздвижи. Като в тунел отекваха стъпки, гласове проникваха в опразненото ми съзнание. Някой се спъна в краката ми и ме разбуди докрай. Изправих се със замаяна глава. Нещо ставаше на брега. Край кея се бяха струпали хора, а други притичваха нататък. Настигаха ме и ме задминаваха възбудени групи. Дочух, че се е удавило някакво дете. По пътя ми се мярна мургавото телце на Ангелина, стрелнало се назад, към евиния плаж.
Както се движех между опустелите чадъри, изоставените по пясъка топки, чанти и гумени пояси, чух зад гърба си бягащи стъпки, които ме подминаха. Първо погледът ми улови високи здрави крака, после се плъзна нагоре, по опаленото от слънцето, съвсем голо тяло. Жената тичаше бързо, под стъпките й скриптеше горещият пясък. Познах я веднага. Налята и подвижна, с източени дълги крайници, голата жена обърна всички погледи към себе си. Въздишка се понесе над главите и увисна над бездиханната тълпа. „Майката, майката!” - чуха се гласове и замръзнали погледи я съпроводиха.
Значи, Боряна… Затичах и аз като в мъчителен сън, когато те гони нещо страшно, а краката ти напук на страха затъват и едва се отделят от земята. Далече пред мене пореше трептящия въздух жената, за която от толкова дни мислех със страст и нерешителност, с упорито желание и засегнато честолюбие. Сега, лишен от всичко мъжко, бягах заедно с разветите й коси и полуделите високи крака, отмятащи встрани пясък и погледи.
Пред нея тълпата се разстъпи и откри седналото на пясъка уплашено дете. Спасителят заговори нещо, но колебливо млъкна при вида на голата жена. Боряна увисна на врата на майка си. Отново тръпка премина сред насъбралите се.
Майката обгърна Боряна и я понесе на ръце, без да бърза. Някой метна върху раменете й чаршаф и бялото му крило прилепна уморено. Тя пристъпваше, свела глава над мокрите коси на дъщеря си, а подире им като шествие се проточиха хората.
Майката и детето минаха съвсем близо до мене и продължиха нататък. Лъхна ме топлина от сгорещено тяло. Обърнах се след тях, но не можах да продължа. Омагьосаната тълпа се изниза край мене и ги скри от очите ми.
Останах на брега сам и чужд дори на собствените си мисли. Разбирах смътно, че повече не бива да се показвам пред тази жена.
Следобед в стаята ми надникна от общата тераса по-малката сестра и ми каза шепнешком:
- Знаеш ли, че Боряна скочи нарочно. Искаше да се удави… За да ни обича мама повече…
Не можа да довърши, защото майка й извика строго от тяхната стая.
Почувствах се като на рали, когато внезапно си се отказал от състезанието и спрял насред пътя, виждаш да се изнизват край тебе всичките ти съперници, до най-последния. И ти оставаш сам, извън играта - нито победител, нито победен.
Заминах си още същия ден с пътническия влак.
