ЖИВ
В безпощадната битка за постове
низостта с царски жезъл е вече.
Даже ти да възкръснеш,
Апостоле,
да й бъдеш слуга си обречен.
Ще ти лепне на лудите славата
някой властник,
щом сочиш,
че в дълг е.
Той за лъвската чест на държавата
днес духа ти
с венци беси.
Мълком.
И дори композира портрета ти
в своя офис изискан
така че -
като гледаш как смъква рушветите,
да се чувстваш в челото захрачен…
А пък в храма владиците лакомо
бога ръфат като атеисти.
И ти иде с черешов топ,
Дяконе,
да се гръмнеш за вярата чиста!
Но недей да разбунваш народа си,
че е вечно
ту - рано,
ту - късно.
Той откакто се помни,
свободен е
да избира синджир за врата си…
И защо ли сега пак увиснал си
там,
в небето,
от скотски стон люшкан?
Може би за да видим,
че истински
жив си ти,
а пък ние -
на ужким.
