Владимир Григориевич Адмони (29.10.1909, Санкт Петербург - 26.11.1993, Санкт Петербург) е лингвист и литературовед, поет, прозаик, преводач, доктор на филологическите науки (1947), професор (1948); специалист в областта на общата теория на граматиката, теоретическата граматика на немския език, историческия синтаксис на немския език, немската и скандинавските литератури, автор на 30 книги и много статии и рецензии. Ражда се в семейството на историка, публициста и еврейския общественик Григорий Красний-Адмони; по-малък брат на композитора Йохан Адмони. Завършва отдела за чужди езици на Ленинградския педагогически институт „А. И. Херцен” (1930). Кандидатската му дисертация (1939) е за творчеството на Жан Пол (Рихтер), докторската му дисертация (1947) е за творчеството на Ибсен. Член-кореспондент на Гьотингенската академия на науките, доктор honoris causa на Упсалския университет. Преподавал в педагогическия институт за чужди езици и в педагогическия институт „А. И. Херцен”; завеждал в последния катедрата за германска филология от 1934 г. От 1960 г. до смъртта си е сътрудник в Института за лингвистични изследвания към РАН. Над 10 г. е председател на секцията за художествен превод на ленинградското отделение на СП на СССР. Автор на две книги със стихове, мемоарна проза - „Ние си спомняме” (1993) , стихотворни и прозаични преводи от немски и скандинавски езици (много от тях в съавторство с жена му, професор Т. И. Силман). Редица негови научни и художествени произведения са написани на немски или публикувани в немски преводи.

Публикации:

Интервю:

ВЛАДИМИР АДМОНИ: „АХМАТОВА Е ВЕЛИК ПОЕТ ОТ ПЕТЕРБУРГСКАТА ШКОЛА”/ брой 37 февруари 2012