СТИХ ПО ВЪЗДУХА
СТИХ ПО ВЪЗДУХА
Под думите
край тях
и помежду им
в дълбокото
навътре се укриват
душите ни…
Да стигнеш
да потънеш
да поемеш обгърнеш
ласкаво приемеш…
Неистово
жестоко
вярно да откликваш
когато не просветва пламък
в безкрайно крехкия и тих прозорец
когато океанът стене
под стъпките на нечий дух
политнал търсещ…
Дълбокото
полека се отваря.
***
На Иван Методиев
Чест е за мене,
че те познавах.
И за щуреца е чест.
Сядаш,
край тебе мълком присядат
шипка, река и врабец.
Капката стига -
да изкопае място
за нежния вир.
Рибата мъдра те разпознава.
Пясък,
под пясъка - мир.
Чест е за мене.
С хълма вървиме
пак по обратния път.
Двама вървиме,
а пък на трима
сенки скъсява денят.
КАРТОФЕНИТЕ РИЗИ
Събирахме картофите.
Наблизо птиците кълвяха тъмен, сочен бъз.
Прелитаха над нас -
и с бръснещ полет, с омайно чуруликане,
над гърбовете ни го сипеха.
Рисуваха неволно птиците небесни.
Перяхме ризите -
небрежно-
те бяха ризите картофени
и ги скатавахме до следващата есен.
И пак събирахме картофите,
по гърбовете ни отново рисуваха щастливи птици.
Отлитаха, отлитаха, зачезваха.
Изгубваха се,
като облаците по небето
и като ризите картофени.
Въртя една в ръцете си,
усуквам я, овързвам,
опитвам птица да направя.
Поне… пък… птица да направя.
