Филип Хорозов

ФОЛКЛОР

Ще си пием водите морни,
ръждясали от умуване.
И все ще се връщаме към спомени,
които водят към погребения.

Орисия. Тъпа? Колко сме големи?
Големите стават малки
и някой все ги забравя…
Когато се родим отново…
А ние знаем, че никога няма да се раждаме…

Гробищата са пълни с Балкани…

***

Не си спомняйте!
Не сънувайте!
Не съм тема за разплод!

Яжте плодовете
на онова дърво.
Те са сладки,
защото великият ми татко
избра дивачката.

Аз само научих имената
на ветровете, минаващи
през този роден край.
Но не питайте
защо някои се спират тук.
И остават тук!