ХЕРУВИМИ
“След смъртта на Димчо Дебелянов
ангелите вече нямат хор”
Иван Динков
На Белла Цонева
В печално тиха светлосиня вечер,
когато ангелите слизат в този двор,
пристига Димчо Дебелянов отдалече.
И става светъл родния простор.
Нощта от изненада се разпръсква.
Поетът търси детството с печал.
С привичен жест косите си разтърсва
пред каменната майка с много жал.
Но статуята той едва ли вижда.
За него майка му е ангел нежно бял.
А зарад Враца той и днес се ненавижда.
И му тежи, че за смъртта е закъснял.
Но херувимите във този час вечерен
отново срещат майка със сина.
И сякаш чезне оня жребий черен.
И надживява всеки своята вина.
Два ангела насъне тук се срещат
под песента на тъй невидимия хор.
След тази невъзможна нощна среща
остава в унес майчиния взор.
В печално тиха светлосиня вечер,
когато ангелите слизат в този двор,
поетът, в стих обречен да е вечен,
все още броди и настройва своя хор.
