ПРИКАЗКАТА-КАПЧИЦА РОСА, ПРИКАЗКАТА - КОСМОС НА ЖИВОТА

Анита Коларова

За книгата „Вълшебната призма” от Кина Къдрева

В новата си книга „Вълшебната призма”- Академично издателство „Марин Дринов”, София, 2011 известната писателка ни предлага изследователски труд върху приказката като литературен жанр и „феномен на словото”, написан в духа на 21 век.
Облъхната от огромна любов към детето, книгата е преминала през ада, чистилището и рая на професионалиста-приказник /авторката е дългогодишен редактор - Редакция „Детски предавания” в БТ и носител на Андерсеновия диплом, присъден й от Международния съвет за детска книга към ЮНЕСКО. Името й е вписано в Почетния списък на най-добрите автори за деца и млади хора на
планетата.
Не случайно проф. Елка Петрова пише в послеслова на книгата: “Това е книга, която липсва както в теоретичната, така и в художествената практика, книга - задълбочен и страстен анализ на приказката като жанр”. /Бел. авт./
Емблематичността на този труд идва преди всичко от искреността, с която е написан, от водещата идея-девиз: “За децата - само най-прекрасното!”.
Авторката е убедена, че „приказката е врата към чудото на битието”, че ние „влизаме в прекрасния свят на приказките като деца, но едва когато минем през годините на зрелостта си, започваме истински да разбираме и ценим всичко онова, което тя ни е дала, и без което едва ли бихме могли да станем хора”.
Толкова по-важна е следователно срещата на детето с ПРИКАЗКАТА.
Известна е истината, че за деца се пише най-трудно, затова Кина Къдрева определя приказката като най-отговорния жанр, “врата към чудото на битието”. Тази, както и всички останали свои тези, тя доказва благодарение на неслучайните си наблюдения, на дългогодишния си опит в жанра, на огромната си култура.
Примерите, които привежда от най-дълбока древност до наши дни, от Омир до „Хари Потър”, често разглежда в най-неочакван ракурс. Когато напр. пише за акад. М. Арнаудов, чиито заслуги за изследването на българския фолклор са безспорни, тя отбелязва, че той твърди в своите трудове за влиянието на приказките от „1001 нощ” върху българската народна приказка, но обяснява тази негова позиция, с която не е съгласна, с „непознаването на древната история на българския народ”, тъй като по негово време не са били известни още документите, с които „разполагаме днес”. Защото К. Къдрева разчупва установилия се канон и твърди точно обратното, а именно, че българските народни приказки са повлияли на тези от „1001 нощ”. И привежда много исторически примери.
За значението на този изпълнен с факти и полемика труд, говорят поставените от авторката просветителски цели - децата, както и техните родители, да бъдат предпазени от „прахоляка” на стотиците безстойностни книжлета, “лъскави като примамни опаковки”, но с „мъртво слово”, истински капан за детето на технологичния 21 век.
Писателката би била щастлива, ако децата се докоснат до света на колосите Шарл Перо, Братя Грим, Вилхелм Хауф, Шчедрин, М.Горки, К.Чапек, Юрий Олеша, Луис Карол, О.Уайлд, Ал.Милн, Екзюпери, Ян Корчак, “явлението Андерсен” и др., от които са се вдъхновявали световноизвестни художници, композитори, режисьори.
Както и българските майстори на приказката: А. Каралийчев, Ран Босилек, Н. Райнов, К. Констнтинов, Асен Разцветников, Д. Габе, Елин Пелин, Ем. Станев и др. Специално място тя отделя на народната приказка както и на фолклора на много други народи като индианци, новозеландци и др., за да открие връзки и противоположности. Особено много писателката държи на истинското, неподправеното, а не занаятчийското слово, което би могло да „елементаризира” детето. Тя воюва с безкрилите и „служебни” пера, с пошлия продукт на масовата култура, с експанзията „Барби” /”най-грозната кукла на света, която минава за най-красива”/ и „Хари Потър”, с бездарието, с повсеместната манипулация с книгата за деца в името на големите печалби.
Книгата поставя много въпроси, за което говорят заглавията на отделните статии, майсторски композирани, за да се получи онази цялостност, с която се характеризира този сериозен научно-изследователски труд: “Фантастичност и реалност”, - „Вещици и приказки”, “Неоценимите поуки от приказките”, “Героят в приказката или да победиш ламя”, “Ролята на героя за изграждането на детето”, “Развитието на фантазията чрез приказката”, “Малко към многото за нонсенса”, “За телевизията и детето”, “Думи за театъра и за децата” - все статии с практическа насоченост.
Особен интерес буди главата за нонсенса - една полемика с отрицателите му, между които най-често се срещат и отговорни редактори. Обявявайки нонсенса за мода, те стигат до неговото пълно отрицание. Авторката доказва, че той съвсем не е мода, защото „модата е винаги нещо външно и съмнително”, а нонсенсът отдавна е открит в литературата и „съзнателно използван като средство и метод за разкриване на света и стигане до една или друга истина”. Тя разкрива взаимовръзката между нонсенс и фантазия. Стига и по-далеч, излизайки извън традицията: “Всичко остаряло се превръща в безсмислица. Вчерашното логично в живота, днес е алогично, както и днешното логично утре при други условия ще бъде алогично”.
Невъзможно е да се изброят накратко достойнствата на тази книга, която задължително трябва да прочете всеки уважаващ себе си литератор, учител, студент, родител. Стигаща отвъд традицията в своите размисли, модерна и многолика, авторката съвсем не приема безкритично модерното и пошло шоу на малкия и големия екран, малкия и големия живот. В заключение си позволявам един малко по-голям цитат от „Вълшебната призма”: „Коя от многото приказки, които се създават днес, ще тръгне в потока на времето? Коя ще е любимата приказка, която ще остане в претовареното, затлачено от какво ли не съзнание на съвременното дете, жива и трептяща, пленила въображението му и развълнувала душата му със съкровената си красота, събудила най-хубавия смях и най-нежната тъга в чистото детско сърце - приказката, която ще го накара да се замисли, която ще запомни като празничен миг от своето детство, за да я разкаже утре в тъгата на зрелостта си на своите деца в най-приказния час на съприкосновение с тях?”
И ние питаме същото.

—————————–

Бележка на автора:”Вълшебната призма” бе представена наскоро в салона на БАН.