С празни ръце съм дошла под небето
* * *
С празни ръце съм дошла под небето,
но с пълна, богата душа.
Благословия е тя за сърцето
и проклятие за ума.
Не мога да искам нищо от други –
имам всички земни блага,
но копнежът у мен постоянно е буден
и от там идва тази тъга.
С която е трудно да се преборя,
трудно е да заглуша
онзи жив и стремителен, истински порив
към друга такава душа.
* * *
От тласък на мощ е родена скалата.
Но това е и знак, че е крехка земята.
Със скалите твърдта вие свойте корони,
но скалата и тя с дъждовете се рони.
А птицата малка гнездо е извила
със своята крехкост и своята сила –
така всичко живо своя порив не спира
и диша докрай и докрай не умира.
* * *
Създадено от пръст и дъх божествен,
човекът е творение прекрасно –
дълбоко в себе си е чист и девствен,
а всичкото отгоре е баластра.
Орисан е със най-красива участ –
на вечния Създател да прилича,
но и от него трябва да се учи
как безусловно може да обича.
Дарени са му всички съвършенства –
най-истинската воля – да прощава,
и като връх на ситост и блаженство –
най-хубавата дарба – да създава.
И ако само дръзне да се види
с очите на Твореца си изкусен,
ще надделее болки и обиди
и истинските радости ще вкуси…
* * *
Подобно на Великия Създател,
пресътворил идеята си в плът,
човекът не е просто съзерцател –
той също търси към света си път.
И с порива на своята потребност
да изрази дълбокото си чувство
надраства малката си ежедневност
и влага смисъла си във изкуство.
