ДОСТОЙНИ СИНОВЕ
Енциклопедията на братя Данчови
След мъчително бягство от Диарбекир, Георги Данчов намира спасение в Русия и когато се обявява Руско-турската война се записва е българското опълчение. През 1877 г. той пристига в първия освободен български град Свищов. В Свищов Георги Данчов се оженва за Зина хаджи Декова, сродница на художника Николай Павлович. Пак там през декември 1878 г. се ражда и първият му син Никола.
Щастливият баща съобщава с писмо до своя чирпански приятел Стоян Моллов: „Бог ми даде син, когото в кръщението му нарекох Николай (на чичовото му име) - юнак като Херкулес, красавец като Аполон…” Скоро семейството се премества в Пловдив и там се раждат още три деца - двама сина Данчо и Иван и една дъщеря Ана.
След години болест покосява вторият син Данчо. Двамата продължители на рода по мъжка линия, братята Никола и Иван Данчови, получават много добро образование. Никола учи в Пловдивската гимназия, където в съученик на младия Яворов. По-късно завършва историко-филологическия факултет в София. Работи като учител, сътрудничи на различни вестници и списания, издава няколко сборника с разкази. Става един от първите членове на Съюза на българските писатели.
По-малкият брат Иван, роден през 1888 година, завършва висше образование по класическа филология във Франция. Публикува в периодичния печат множество статии на литературни теми. В продължение на 36 години Иван Данчов служи в Министерството на външните работи, където заема отговорни дипломатически постове.
Най-голямото дело на братя Данчови безспорно е съставянето и издаването на еднотомната „Българска енциклопедия”, която излиза от печат през 1936 г. в 11 000 екземпляра. Това е събитие в тогавашния български културен живот. Множество отзиви в печата дават висока оценка на многогодишния упорит труд на авторите.
Списание „Славянска беседа” изтъква: „Туй, което сътвориха двамата трудолюбиви книжовници братята Никола и Иван Данчови, заслужава всякаква похвала и струва да се отбележи като един от най-значителните приноси не само в нашата книжнина”. Много висока е оценката и на списание „Природа”, в което четем: „Трудове от подобно естество са сравнително рядко явление в книжнината даже на народи, които имат по-богато духовно наследство и по-щастлива историческа съдба.”
Енциклопедията на братя Данчови е посрещната с голям интерес и много бързо се изчерпва. Още през 1940 година авторите замислят второ разширено и допълнено издание, но вероятно последвалите събития осуетяват това намерение. В писмо до Никола Данчов един читател, изразявайки благодарността си за хубавата и полезна книга, пише: „Това издание на двамата братя, синове на толкова заслужил баща, е паметник и за него!”
Неизбежно тук си спомняме за думите на Стоян Заимов, който в „Миналото”, характеризирайки Георги Данчов, пише: „Със своята широка, бърза, трайна и послушна памет Зографина би бил чудо в науката, да би получил систематично висше научно образование.”
Синовете на Георги Данчов, наследили всичко ценно и добро от бащината дарба и характер, получили възможност да го обогатят и доразвият, постигат онази висота в творческата изява, която непрекъснатата борба с лишенията и недоимъка прави недостижима за баща им. Това тяхно голямо постижение наистина представлява един синовен дар пред паметта, пред творческия и житейски подвиг на техния именит баща.
