ПРАЗНИЧНО
ПРАЗНИЧНО
Почива къщата от хорски ядове.
Разтребена – без ток и без вода.
Младеят в нея няколко комара и
хлебарките домашни по наследство.
Така ще бъде цяла нощ и утре.
Стопаните на гости са в друг град.
Почивка за пердетата и вазите,
за книгите, цветята и клавишите.
Без хората предметите кротуват.
Измити са лицата на чиниите.
От кактуса мухата е избягала
и жива ще остане да нощува.
Но свършилият празник ще простре
непраната си риза под чешмата.
Ще загърмят тръбите, въздухът ще се осей
с потоци светлина, с неспали гласове.
Комарите ще паднат от пердетата,
строшени от затръшнати врати.
Мухата ще излитне през прозореца,
хлебарките ще чакат втори празник.
ВЪРВИ ЧОВЕКЪТ
Душата му като ранено куче вие, но той върви, макар обезлюден.
Под шапката му черната кутия последен запис прави всеки ден.
За хляба тръгнал, сред блата попада. От тях избягал къща си гради.
Коварна болест любовта му грабва, от земетръса падат къщните греди.
По радиото пак война замислят и той ще бъде първият войник.
Отвякъде човекът е притиснат – каква любов във свития пестник.
Но той върви изгубен сред безброя. В съня му ходят древни страхове.
И всеки час е пълен със пробойни и всеки ден ковчегът му кове.
Но той върви, юмрукът си разтваря и ласки като птици се роят.
С любов погалва този свят коварен и пада мъртъв. Другите вървят.
НАДБЯГВАНЕ
Гаснат сенките на хора – всекидневни гастрономи.
Бяга светлото петно по двора и в гаража влиза хромо.
После се подрежда маса, кана вино и прозявка.
Телевизорът загасят след любовната прищявка.
Нито думи, нито песен – бързат хора всекидневни.
Тук купуват хляба пресен, там са грижи неотменни.
По вибриращите нерви тънките антени бродят.
Няколко сезона време и се спира биотокът.
После с бяло по косата, после с бяло по очите,
после с бяло във душата след метачът на мечтите.
Гаснат сенките на хора – всекидневни гастрономи.
Бялото петно по двора е отдавна вече хромо.
ЗА БОГА И ХОРАТА
Не мисля за смъртта, тя и така ще дойде.
Родили са ме, ще родя и ще си тръгна
сред назаем взетите легла,
сред легендите за безсмъртие,
сред улиците, по които изтича света…
Човеци сме и всеки ден оковите за бунт ни стягат,
дори да има свобода, тя само в робството се крие.
Безбожни сме и Бог ни трябва,
макар че Бог ни е приятел
а радостите са подаръци от емигриралата вяра.
