Камал Хайр Бек (Kamal Kheir-Beik, 27.11. 1935 - 8.11.1980) е сирийски поет и политик, роден в селско семейство в Кардаха, близо до Латакия. През 1953 г., участва активно в редиците на Сирийската национална партия и работи за изграждането на “Велика Сирия”, които, освен Сирия, включва Ливан, Йордания, Палестина, част от Ирак и Турция и Кипър. След завършване на гимназия, живее в изгнание в Бейрут (Ливан), където се записва във факултета по изкуство, става член на групата “Шиар” (”Поезия”) и публикува първата си стихосбирка през 1960 г. През 1959 г. е назначен за ръководител на информацията в Сирийската национална партия. Осъден на смърт през 1960 г. заради опит за държавен преврат срещу ливанския президент, намира убежище в Йордания и оттам - във Франция, която е принуден да напусне заради подкрепата си за палестинските групи за действие. Продължава литературните си търсения в университета в Женева, където през 1972 защитава дисертация на тема “Модернисткото движение в съвременната арабска поезия” и преподава арабска литература от 1973 до 1975 г. Избран през 1973 г. за член на Висшия съвет на Сирийската национална партия. Завръща се в Ливан след всеобща амнистия през 1969 г, където е убит на 8.11.1980 г. четири години след началото на ливанската гражданска война. Допринася много с публикациите си с пропалестинска насоченост. През 1981 г. група приятели на починалия поет съставят в Париж негов ретроспективен сборник под заглавие “Сбогом, поезия”, който излиза в Бейрут през 1982. През 1989 г. е издаден в превод на френски език сборник стихове на Камал Хайр Бек, писани между 1961 и 1972 г. във Франция и Женева.

Публикации:

Поезия:

ПЪТЯТ КЪМ СМЪРТТА/ превод: Азиз Шакир-Таш/ брой 35 декември 2011