На 1.12. 2011 г, от 16 часа, в ХГ”Дарение Светлин Русев” - Плевен, е премиерата на третата поетична книга на Гюлшен Алиева. Поетесата е член на Дружеството на писателите в Плевен. Предишните и две книги - “Бели чувства” и “Хапки от мълчание” излизат през 2003 и 2004 година. Оттогава Гюлшен не е издавала нова книга. Но това не значи, че се е разделила с поезията и е забравила поетичното слово. Напротив. През годините са се натрупали нови усещания, нови проникновения. Нова е силата на нейното метафорично мислене, блестящата образност, чрез която ни внушава своя духовент свят. “По ръба на сълзата” е нарекла своята трета книга Гюлшен. Тя е посветена на братята й Сербедар и Диндар и на сестрите й - Кадрие и Айше. Книгата е дело на издателство “Фабер”, а върху корицата авторката е избрала за “лице” - “Пиета”-та на Микеланджело. Човекът, който най-добре познава и има какво да каже за поезията на Гюлшен Алиева, е поетесата Елена Вълкова. Тя е написала и предговора на книгата, с който ще я представи и на самата премиера. В тази страничка и половина Елена Вълкова е разкрила истинското лице на поетесата Гюлшен Алиева. Предлагаме ви да го видите.

Татяна Любенова

—————————–

“ОТ ЛАВА СЪМ ЗАЧЕНАТА”

Има стихосбирки, които затваряш с усещането за приспивна песен. Други - за прочетен вестник. От трети струи обреченост, сякаш си потопил ръцете си в Лета. И те дърпат надолу. Свобода на Словото, сигурно всички те са нужни. Най-вече на автора си за самочувствие. Поет съм, поет. От кого, от какво?
В това време, когато “истината върви по ръба на сълзата и играе главната роля на лудата”, а сляпата заседнала “като вятър в пукнатините на Времето” се страхува да прогледне? Стига и “вика на сирачето, което учи карате, за да се отбранява от вълчите зъби на злото”.
Време, време, време…Странно, докато вървиш край къщи “като напукани пети”, усещаш как “кварталът понякога в съня си лети”. Готов е да скъса с “повоя на спомените”, “да зарови строшените мигове” и да направи от тях песен - Песента на Гюлшен.
“От лава съм зачената” - за хроничния глад на ваксаджийчето от главната улица. Чисти обувки всякакви - “на крале на хазарта, на едри търговци на дрога”, но как да изчисти калта от душите им?
“От тътен съм зачената” - за да удари камбаните на Notre Dame!… и да се разтопят сърцата - ледници от Антарктида. “С кози вътък в кръвта” е тази жена, тази песен. Няма да се даде, ще се събере във векове и пепелища…ще зарови въжето и камъка…ще спъне в букаи нозете на пепелянките…и ще издекламира “Моноспектакъл за Свободата”.
Песента на Гюлшен може да бъде и пирография за душата на една весела роза.
Шевици, шевици с източни мотиви, с образност в шеметна вихрушка - източно великолепие.
“С дъх на игличини” е дъх “от изваляване и от стичане в лирата на тревата”.
С лирична огърлица за петъчните си надежди, (тогава ли се влюбват вярващите?), независимо с какво име назовават Бог. Важно е да има кой да прозре в душата ти - “разрязан розов нар”, и да я нарисува “бадемовосмълчана”.
Песента на Гюлшен - Матей Шопкин и Георги Стойков я нарекоха явление за зашеметяващата метафоричност и проникновеност, за човешката болка!
Да, щедра на мъка и гласове за избелването и е земята българска. Жалко, че и за явленията има неписан лимит. (От София, с членска книжка за СБП).
Песента на Гюлшен няма нужда от такива патерици. Вдене ли се веднъж в паметта ти - няма отърване!
На добър час, Весела роза! И Бог да е с мечтите ти!

Елена Вълкова