Иванко Маринов

ТИХО!

            На Иван Есенски

Празна арка на цветна дъга.
Птица мълчи в тишината.
Някой е дръпнал –
до скъсък! –
                    лъка…
Без да пуска стрелата.

ОРФЕЙ

Не издържах и се обърнах.
Бях ослепял
да зърна Евридика!
Ръце протегнах –
и прегърнах
                    една въздишка…

АМБАЛАЖНАТА МУЗА

            На Игор Чипев

Вижте, вижте…
На Брьогел безумната Грета
се връща – сама, безработна.
Свой човек
          за кварталните псета
и контейнерни котки.

Свита под двата пакета,
се промъква тя…
                              Сякаш се крие.
Ех, приятели, божем поети! –
Тя за нашите книги
                              събира хартия.