Цонка Христова

ИДИЛИЯ

на Дряново

Във града, който почва от моста
и свършва до църквата,
хората се топят, като внезапни снежинки
от безмилостно слънце целунати.
Постепенно от мъка изсъхва
зеленото сърце на Балкана.
Изнемощял и прегърбен е кръстът му
от древна, безумна история.

През нощта всички спят, само поетите,
полудели от тишината наченала,
редят броеници от завързани думи,
за да намерят смисъл и истина.
Душите им – светулки изгубени,
осветяват във тъмното моста,
а денем, ослепели, безпомощни,
търсят сянка край църковния зид
и си говорят с камбаната.

Във самото сърце на Балкана
между моста и църквата,
е разпънат духът на България
и очаква своя Великден.

ИЗ “ОТГОВОРИ”

Защото умувахме с предългите мисли,
а живеехме по кратките пътища.
И страстно на един Бог се кланяхме денем,
а друг бдеше над нашите сънища.
И защото чакали знамената изгризаха,
докато вълците паднаха в боя –
сега чужденци сме на земята единствена,
която наричаме своя.