Радован Караджич (Radovan Karadzic), сръбски политик и писател, е роден на 19.06. 1945 г. в село Петньица - в района на град Шавник в Черна гора. Завършва основно образование в Никшич, а средно и висше медицинско - в Сараево. Работил е като психиатър и психотерапевт в сараевската клиника „Д-р Недо Зец”. Печата от 1966 г. Стихосбирки: „Лудо копие” (1969), „Памтивек” (1971), „Има чудо - няма чудо” (стихове за деца, 1982), „Черна приказка” (1990), „Славянски гост” (1992), за която получава наградата „Михаил Шолохов”. Започва самостоятелната си политическа кариера под влиянието на сръбския поет Добрица Чосич. Бивш президент на Република Сръбска (1992-1996), председател на Сръбската демократична партия (1990-1996), лидер на босненските сърби по време на войната в Босна (1992-1995). Обвинен от трибунала в Хага във военни престъпления през 1995 г., от 1996 г. е принуден да се укрива - в Сърбия, Хърватия и Австрия. Издава комедията „Ситовация” (2002), романа „Вълшебна хроника на нощта” (2004) и стихосбирката „Под лявата гръд на века” (2005). Арестуван от сръбски спецчасти на 21.07. 2008 г. и доставен в Хага на 30.07. с. г. Национален герой на босненските сърби. На български е издадена книгата му със стихове „Лудо копие” през 1995 г. в превод на Благой Димитров.

Публикации:

Поезия:

МИР/ превод: Благой Димитров/ брой 33 октомври 2011