Владимир Алексеевич Чивилихин, руски писател и общественик, e роден на 7.03.1928 г. в град Мариинск, Кемеровска област. Баща му - главен кондуктор по товарни влакове, загива при производствена злополука през 1938 г. Военното детство на писателя минава на станция Тайга. На 13 години започва работа като шлосер в железопътно депо. Завършва ЖП техникум на станция Тайга. След войната семейството се мести в разрушения от войната град Чернигов. Завършва с отличен успех журналистическия факултет на МГУ през 1954 г. Работи 10 г. във в. “Комсомолска правда”. Счита за свой учител в литературата Леонид Леонов, с когото се среща за пръв път в Переделкино през 1957 г. Първата си книга “Жива сила” за лесовъдите в Задполярието публикува през 1957 г. Един от първите, който повежда борба за Байкал, публикува през 1963 г. в сп. “Октябрь” статията “Светлото око на Сибир”, в която доказва възможната вреда от строителството на брега на езерото на целулозно-хартиен завод. В различни години разработва предложения за създаването на кедров разсадник в Сибир, Институт за природата в Брянск и лаборатория по комплексно изучаване на научните и приложни проблеми при използването на кедрови гори в Томск. Написва книгите “Здравей, мамо!” (документална повест за Великата Отечествена война, 1957-1960), “За Клава Иванова” (повест, 1964), “Над морското ниво” (повест, 1964-1967), “Сребърните релси” (повест, 1958-1967), “Обича ли те тя?” (публицистика за природата, пътеписи, 1968), “Пъстрият камък” (повест, 1969) и др. През 1969 г. е наредено да се унищожи целият стохиляден тираж на очерка на Чивилихин “Земята в беда”, която е за “Библиотека „Огоньок”. През 1973 г. заедно с Л. Леонов и В. Песов написва писмо до Л. Брежнев, за да не бъде приет в “Основи на горското законодателство” подготвеният от чиновниците пункт за отчуждаването на гората от земята. През 70-те създава книгите “Уроците на Леонов” (1973); „Градове в сенките на дърветата” (1973), „Шведски спирки” (1974), „Стихотворения” (1974) и “По градове и села” (1976). В началото на 70-те г. се заема с роман за Западен Сибир “Път”, в работата над който се появява идеята за книгата му “Памет”. Главната книга на Чивилихин “романът-есе” “Памет” (1968-1983) изиграва голяма роля за пробуждането на руското национално съзнание през 80-те г. Критиката определя произведението като исторически роман, роман-синтез, историческо повествование от есеистичен тип и др. Втората книга на “Памет” е публикувана по-рано от първата - през 1981 г. Първата книга излиза през 1984. Творбата е пътешествие в миналото, в нея авторът разказва за себе си и семейството си, споделя вижданията си по редица философски, етични, исторически проблеми. Главни теми са декабристите, времето на татаро-монголското нашествие и борбата с него, “Слово за полка на Игор” (според Чивилихин автор на произведението е самият княз Игор) и др. В книгата личат дълбоките познания на писателя за руската средновековна история и древни летописи. Книгите на Чивилихин са пропити от чувството за патриотизъм, духовност, любов към природата, базират се на многогодишни проучвания. Той връща в руската литература и писателя от XIX в. В. Соколовски. Лауреат на Държавната награда на СССР (1982) за втората част на “Памет”. Умира на 9.06.1984 г. в Москва. Посмъртно излизат: “Събрани съчинения” (в 4 т., 1985); “Огледало на душата” (1987); “Път: Из архива на писателя” (1989); “Владимир Чивилихин. Дневници. Писма. Спомени на съвременници” (2010). У нас е преведена повестта му „Грехът на Клава” през 1966 г.

Публикации:

За Владимир Чивилихин:

СЛОВО ЗА ВЛАДИМИР ЧИВИЛИХИН/ автор: Виталий Парфьонов/ брой 33 октомври 2011