Иван Радоев

* * *

Лакеят вече получи орден за доблест.
Народът вече ставаше общество.

* * *

Времето сложи примка
върху врата на живия класик
И ритна дебелия том под нозете му.

* * *

Интересно, след още двайсет века
кои ще са средните векове?

* * *

- Прости ми, че те вкарвам в грях. –
каза жертвата на палача.

* * *

Бъди оптимист!
Винаги, когато гледаш давещия се,
вярвай, че той се къпе!

* * *

Жена, твоята сила над мене,
е в моята слабост към тебе.

* * *

Слепецът вижда чрез тоягата си.
Потисникът чрез страха ни.
Хитрият си отваря очите и живее.
Борещият се вижда и умира.
Колко бавно проглежда народът!

* * *

Кралю, вчера едно друго дете каза,
че си много хубаво облечен.

* * *

В гората шушукаха:
- Издигнали едно младо дъбче
за дръжка на брадва.

* * *

Не ме прегръщай,
не мога да те ударя!

* * *

Разрушаването на дружбата
между вълка и агнето
е ревизионизъм.

* * *

Ако имаш две ризи,
съблечи и съседа си!

* * *

Убиецът не се призна за виновен,
понеже изпълнявал чужда воля
без нежелание.

* * *

Претърсиха главата му.
Иззеха всички съмнителни мисли.
На процеса се установи, че са верни.
И го осъдиха
поради липса на доказателства.

* * *

Обичам те, мила Българийо,
както еничар не те е обичал!

* * *

Живот без пот.
Цитираме и умираме.

* * *

Ако поезията не остарее,
тя не може да стане вечна.
Иначе умира млада.

* * *

Когато убиваме някого бавно,
той става жертва на живота.
Не е нужно да мием ръцете си.

* * *

Малкото пате счупи черупката
и погледна звездния похлупак:
“Виж ти, уж излязох навън,
а пак съм вътре!”

* * *

За мъртвия или добро, или нищо!
И за него ли?

* * *

Народът седна
и написа една народна песен.

* * *

Не обличай метафора върху метафора!
Не си гардероб!

* * *

Смъртта издигна живия класик
за най-безсмъртна личност на деня.

* * *

Поетесата написа стихотворение
и се предложи за печат.

* * *

Зайчето написа басня
срещу вълка.
Вълкът я прочете и рече:
“О, горкото!”

* * *

Той
имаше всички възможности,
но
нямаше възможност да може.

* * *

Той беше велик, смел и всевиждащ.
Оказа се, че сме били
глупави, страхливи и слепи.

* * *

- Питаш ли ме как си вадя хляба? –
рече фурнаджийската лопата.

* * *

И си запушвай нослето,
като минаваш през розите! –
рече порът на малкото порче.

* * *

Народът е храбър,
но хората са страхливи.

* * *

Нещата трябва да ги променим
така,
че след като останат
същите,
да не смеем повече да мислим
за промяна!