ПОЖЕЛАЙ СИ МЕНТОВА
БОНБОНКА

/почти фарс/

 

 

Използвани са имена и фрагменти от романа на
Джек Керуак “Бродягите на дхарма”

 

 

 

 

Сценична адаптация Красимир Симеонов

 

 

 

 

 

 

Действието се развива на един планински връх и из студентското градче в подножието му.

Участват:

Джефи – битник, будист, поет;

Рей – студент, пише стихове;

Морли – млад преподавател, извънредно разсеян и твърде интилигентен тип;

Алва – състудент и приятел на Рей, атеист и като че ли единственият трезво мислещ;

Къфлийн – преподавател в университета на Рей, напълно сляп, Морли го води навсякъде и комично го намества – за да седне, за да стане, за да говори и т.н.;

Принсес – студентка с мистично присъствие за всички

ПЪРВА СЦЕНА

МОРЛИ: Ой ла ри пи!
РЕЙ: Ой ла ри пи! /Заслушва се/
ДЖЕФИ: /Стряска го/ Аууууууу!
Р: За Бога!… /Пауза/… Имаме нужда от човешка закуска, ако ще се катерим цял ден.
М: Е, момчета, ще ловуваме ли тази сутрин?
Д: Не, само ще изкачваме връх Самота.

/Лаят големи, рижи, рунтави кучета/

Д: Рунтави, рижи кучета ли чувам да лаят?
Р: Как би могъл да знаеш дали са рижи и рунтави, Джефи?!
М: Връх Самота! Едно време не бих го изкачил, ако ще да ми дават и 1000 долара.

/Проверяват колата преди да тръгнат. Джефи е по-настрани – чертае кръг с пикела си и рисува в него някакви символи./

Р: Какво е това?
Д: Правя магическа мандала, която не само ще ни помогне при изкачването, но след като начертая още няколко знака, ще мога и цял ден да предсказвам бъдещето.

/Рей се обува с гуменки – прилича на художник бохем, не на планинар. Джефи е с клин и островърха шапка и много наподобява на някакъв елф здравеняк. Морли е непредсказуем в облеклото си. Всички изглеждат гротескно./

Д: Така е може би, по-добре, Рей – с гуменки ще ти бъде по-леко на краката и няма да ти е трудно да скачаш от морена на морена. Разбира се, от време на време ще си сменяме обувките и така ще изкараме.
М: Аз пък ще стана придружител на бледосин френски спален чувал, лек, пълен с гъши пух, добра покупка ако питаш дядо ми, или пък онзи, вече мъртъв изследовател, който малко късно е разбрал, какво е да си ескимос. Самият аз съм от Северния полюс.
Р: За какво говори?
Д: Той е просто един пъстър касетофон.
Р: А храната, какво носиш?
Д: Преди да ти кажа за храната, Р-е-е-е-й /Провлачено, опитва се да го подготви за новината/, да спомена, че съм ти взел спален чувал – стар е, не се нагъва като моя и естествено е доста тежък, но ако си добре облечен и до теб гори голям хубав огън, ще се чувстваш уютно в него.
Р: Облечен – да, но защо и голям огън, все още е октомври.
Д: Да, но през през нощта на връх Самота е под нулата, Р-е-е-е-й. /Пауза/ Знаеш ли, че познавах един стар дръвник, който се качваше в тези планини, където отиваме, носейки само вехтия си шинел и книжен пакет пълен със сухари. Спеше в шинела си, а когато беше гладен, просто топеше сухари във вода и така изкарваше наоколо месеци наред, преди да се върне в града.
Р: Боже, трябва да е бил светец!
Д: Беше пълен идиот… При това освиделстван. Но не е там работата. Най-важното нещо, когато отиваш в планината, Рей, е да вземеш колкото се може по-малко багаж. Това ми напомня да хвърляме по едно око на Морли, защото си беше наумил да вземе надуваем дюшек, кирка и единадесет консерви за два дни. Дано не се пресети и да ги помъкне.

Р: Брей, дявол да го вземе, Джефи, тази сутрин се чувствам страхотно! Тук не е ли по-велико от градчето? Представи си какво е да се напиваш там в такава свежа неделна утрин? Всичко да ти е мъгляво и гадно, а ние си крачим тук, в чистия въздух и за Бога, дори тромбофлибитът не ме боли.
М: Тромбофлибитът не беше ли някакъв особен ритъм на пикаене?

/Джефи кима с разбиране, Рей е смаян/

Р: Ти си луд, Морли!
М: И така да е, но ще оставя едно чудесно завещание. А иначе, много се радвам, че отивам в планината с двама поети. Самият аз смятам да напиша една книга. Ще бъде за Рагуза – крайморски град република от късното средновековие, който разрешил класовия проблем, не знам по какъв си начин… Само че Рагуза ли беше или Заруга… или Газура?
Р: /Към Джефи/ За какво говори?
Д: /Свива рамене/
М: Но бъдете спокойни за Коледа, защото остават приблизително само 18 милиона секунди живот на добрия стар червен комин.
Д: /Усмихва се/ Разбира се, Морли.
Р: За какво говори?? /Потресен/

/Морли заключва най-после колата, а Джефи бърза да прибере някаква малка торбичка в раницата си. Рей я проследява с ококорен поглед./

Р: Но, Боже мой, в това малко пакетче няма достатъчно храна!
Д: Има. От водата ще набъбне.
М: Що се отнася до храната, ходих до пазара “Кристъл палас” и купих от любимата си суха закуска – булгур, което е някакво грухано българско жито… Не знам точно как го грухат, но няма да се учудя, ако това включва стадо прасета, които първо го предъвкват после го изплюват и го тъпчат, грухтейки поне 10 дни и то наред с другите си остатъци, нали ме разбирате…
Р: /Отчаяно/ О,… дано сте взели достатъчно вино.

/Излизат. Почти веднага Джефи и Рей влизат от противоположната на тази, от която са излезли, страна на сцената, Морли е зад кулисите, пее и нещо си мърмори. Известно време мълчат. Джефи си поема дълбоко въздух./

Д: Ето това е, така ми харесва! Предпочитам да изкачвам планини и да ръбам сухари около огъня, отколкото да съм богат и да имам работа и дом. Доволен съм. Имах артрит. Стоях в болници. Намерих обаче начин как да го излекувам, след което хванах пътя и оттогава не съм преставал да скитам и да се уча от нещата около нас. А съм на четирдесет. Изглеждам ли на четирдесет, Рей?
Р: Излекувал си артрита си? А да знаеш нещо за моя тромбофлебит?
M: /Вика иззад кулисите/ Тромбофлибитът не беше ли…
Р: /Ядосано/ Млъквай, Морл!
Д: Ами моето лекарство като нищо ще ти свърши работа и на теб. Просто трябва да стоиш на глава по три минути на ден или може би по пет. Всяка сутрин, когато се събудя, независимо дали съм в някое сухо речно корито или се возя във влак, аз слагам оранжевото си килимче на земята, заставам на глава и броя до пет хиляди, това е около три минути, нали? /Замисля се/
Р: /И той e сериозно замислен и подозрително смята/ Някъде там.
Д: Прави го всеки ден и флебитът ти ще изчезне като моя артрит… А, и освен това, преди да си легнеш вечер, пий топло мляко с мед… Слагаш млекце в канчето, затопляш го на огъня и го изпиваш. Само тези две неща.
Р: Добре. /Обнадежден/
Д: Ех, скоро ще се върна на север, за да посетя кристалните гори и забулените в облаци планини на моето детство; да видя вкиснатите ми приятели интелектуалци и старите вечно пияни другари дървосекачи. За бога, Рей, не ще можеш да кажеш, че си живял, докато не отидеш с мен или без мен там горе. След това ще замина за Япония с някой прогнил танкер и ще пребродя цялата онази хълмиста страна. Ще открия малки древни храмове, забравени из планините; вътре със стари мъдреци на по сто и девет години, които са медитирали толкова дълго, че когато излязат навън, ще се присмиват до смърт на всичко живо… /Пауза/… Мисля, че скоро след това ще се оженя, започна да ми писва от цялото това щуране.
Р: Но аз си мислех, че си открил идеала за бедност и свобода?
Д: Може би всичко наистина започна да ми писва. След като се върна от Япония, сигурно ще съм се наситил. Може би ще стана богат и ще работя, ще изкарвам много пари и ще живея в голяма къща… /Пауза. Започва високо/ И все пак кой би се заробил в подобни неща?! Какъв съм глупак! Рей, потиснат съм от нещата, които се случват непрестанно около нас. Знаеш ли, че сестра ми се върна в града?
Р: Каква сестра?
Д: Моята сестра – Рода. Ще се жени за някакъв пръдлъо, един пълен тъпак от флота. Няма да изкара и шест месеца с него. Баща ми също е имал преди време неприятности със сестра си Нора, дъртата кучка.
Р: /Чувства се неловко и се опитва да смени темата/ Не е трябвало да си махаш брадичката, с нея приличаше на щастлив дребен мъдрец.
Д: Е, вече не съм щастлив дребен мъдрец, вече съм уморен… Както и да е! Забрави.

/Пауза. Шляят се из сцената./

Р: Джефи, радвам се, че те срещнах. Смятам да науча всичко от теб, за това как да катеря планините, когато ми писне от цивилизацията и въпреки че ме притеснява, че заглеждам стегнатото ти дупе и че ми приличаш подозрително на симпатичен елф здравеняк, ти благодаря, че сме заедно.
Д: И аз съм благодарен, че те срешнах, Рей, и се научих как се пишат спонтанно стихове и всичко останало.
Р: Това е нищо.
Д: За мен е много. /Към Морли, който е още зад кулисите и не е спрял да се мотае./ Хайде да ускориме крачката, момчета, нямаме време за губене. И, Рей, имаш ли нещо против тази вечер Морли да спи между нас?

/Рей кима срамежливо/

М: Няма да се наложи! /Излиза на сцената с целия си товар и блясък/ Забравил съм да източа радиатора на колата.
Р: /След осъдителна пауза/ И какво ще правим – ще извървим всички тези мили обратно ли? А и може тази нощ да не е толкова студено?
М: Не можем да рискуваме. Единственото разумно решение е аз да се върна сам, да източа радиатора и да ви настигна по пътя.
Д: Ще запаля голям огън, като видиш светлината, ще извикаш и ние ще те насочим.
Р: И няма да си лягаме без теб. /Споглеждат се с Джефи с неудобство/
М: Става.
Д: Но трябва да побързаш.

/Рей хваща за рамото Морли/

Р: Майната му на радиатора, Морли, идвай с нас.
М: Не, Рей, ще ми струва скъпо, ако тази нощ замръзне. Мисля, че е по-добре да се върна. В главата си имам множество приятни мисли, които ще ме държат в течение на това, което вие вероятно ще си говорите цял ден. По дяволите, тръгвам веднага! Гледайте да не крещите на пчелите и не наранявайте големите, рунтави, рижи псета. И ако попаднете на тенис купона и всички са без фланелки, не поглеждайте в прожектора или пък другаде, защото светлината ще се стовари отгоре ви като задник на разюздан балетист, като купища котки или като кутия с портокали и като какво ли още не…
Д: Довиждане, Морли, и побързай.
Р: Ама за какво говори??!

/Пауза, после тръгват “нагоре”, т.е. по разположена в средата на сцената спортна фитнес – пътека, като от време на време се редуват кой да върви по нея/

Д: Знаеш ли, мисля, че на него му е все едно къде е, достатъчно е само да се мотае нагоре-надолу и да не се замисля много-много.
Р: И да се потупва по корема и да гледа на нещата такива, каквито не са.
Д: /Замислен. На себе си./ Колко ли време ще ми трябва, да екипирам такива приятели за Апокалипсиса? /Усмихва се тъжно/

/Стоят замислени/

Р: Наистина е хубаво да се измъкнеш от еднообразния живот и да отидеш в гората. Когато се съберем отново и времето застудее, ще си облечем топло бельо и ще тръгнем на стоп за насам. Ами ако успеем да стигнем чак до Аляска или до някакви други гори Тилилейски?
Д: /Без да го слуша/ Мъгла. Мъглите тук са забележителни и се задържат по цял ден. На път съм да създам нова голяма поема със заглавие “Тънките реки между скалите горе”, като просто ще пиша без да спирам върху безкраен свитък, изписвайки го с все по-нови изненади и постоянно забравяйки за какво е ставало дума по-напред. Ще я пиша 2000 години и ще бъде наблъскана с информация за ерозията и за рака, за глобалното затопляне и астрологията, за геологията, за пътуванията ни, за китайската теория за рисуването, за презалесяването и пренаселяването, за морската екология и за някои вериги хранителни магазини, разбира се.
Р: Направи го, човече!
Д: Утре след обяд ще видиш целия залив от върха. /Пауза/ Рей, някога в бъдеще можем да си направим едно чудно свободно братство из тази хълмиста земя.
Р: И ще си водим ли момичета, Джефи?
Д: И ще си водим момичета и ще бъдем заобиколени от десетки лъчезарни типове – но не в онзи смисъл – ще живеем в колиби и ще се храним с плодове.
Р: Ами с боб?
Д: Ще пишем стихове, ще си купим печатарска машина и ще ги отпечатваме – нашата свещенна печатница. И в това поетично местенце ще издадем дебела книга с ледени бомби за тъпите читатели.
Р: Добре е да има и боб… А читателите не са толкова лоши, те също страдат. Постоянно четем за някоя изгоряла барака някъде си, в която загинали три малки дечица и ни показват снимка на плачещите родители. Изгоряла дори и котката. Джефи, смяташ ли, че Бог е създал света за собствено развлечение, тъй като е бил максимално отегчен от досадните хвъркащи около него ангели?

/От време на време спират да починат, облягайки се на спортния уред, но пътеката не спира да се движи./

Д: Ха, кого имаш пред вид под Бог?
Р: Ами – ОНЗИ /И показва с глава нагоре/.
Д: В някои свещени книги се казва, че светът не се ражда от утробата на Бог или по неговата воля, а се появява благодарение на невежеството на живите същества.
Р: Но нали Той е създал тези същества и тяхното невежество, което е много жалко. И аз няма да си дам почивка, докато не разбера защо, Джефи, защо?!
Д: Не мога да ти отговоря, Рей, но оценявам тъгата ти за света. Спомни си всички безразсъдни нощи, прекарани в клетките, в които живеем – искаме да си изкараме добре и се опитваме, но на другия ден се събуждаме тъжни и много по-отдалечени един от друг… Какво мислиш за смъртта, Рей?
Р: Мисля, че тя е нашата награда. Когато такива като нас умрат, отиват право в Рая, появяват се там – тайфа мераклии – и изпадат във вечна радост. Това е.
Д: Но да предположим, че се преродиш в някое от по-нисшите пъклени нива и разни дяволи ти пъхат в гърлото нажежени до червено метални топки…
Р: Не знам, възможно е… /Пауза/,… но съм сигурен, че и сега, в този миг, някъде има някой, който изкачва своя свещен връх, газейки навярно в половинметров сняг, вървейки право нагоре и натам, където няма никакви пътеки и стръмнината е безумна; през гъсталаци и разкривени борове, сякаш смъкнати от картина; с мокри и наранени крака и не хапвал от сума ти време.

/Стоят замислени/

Р: Джефи, виждаш ли някъде долу този Морл?

/Джефи гледа към публиката с ръка над очите/

Д: Виждам малко облаче прах, може би е той. Връща се насам. Трябва да стигнем до онова плато /Показва в обратна посока/ и там да лагеруваме. Аз го наричам плато, въпреки че то си е просто малка плоскост между камъните, точно под върха.
Р: Но защо не спим тук тази нощ. Мисля, че никога не съм виждал по-красиво място.
Д: Твърде е лесно, Рей, а и мястото не е подходящо. Страхотно, е разбира се, но когато се събудим утре сутринта, може да заварим три дузини училищни преподавателки на коне да си бъркат в носовете и да си пържат бекон в задния ни двор. Виж, ако бяха без конете, можехме да ги избием и да ги заровим, но дупките за конете, брате, ще ни отнемат много време, така че по-добре да тръгваме.

/Рей е ужасен. Джеф се смее сърдечно./

Д: Не се разстройвай, Рей, по-нагоре можеш да срещнеш някой заблуден алпинист, когото да бутнеш от скалите.

/Вървят дълго в мълчание по пътеката за фитнес ходене./

Р: Уморих се, Джеф. Къде е този смотан връх?
Д: Оттук не се вижда. Нека си починем, Рей и да приготвим вечеря, докато чакаме Морли.

/Слизат от уреда, изключват го и се разполагат пред него. Сумрак. Страшно./

Р: /След пауза. Оглежда се изплашено/ И ти си идвал тук сам и си оставал!?
Д: Оставал съм със седмици. Бродя наоколо като следвам кварцовите жили, бера букети или просто се разхождам гол, после си приготвям храна от най-невероятни неща и се смея.
Р: Трябва да ти призная, Джефи, че ти си най-щастливия и велик образ на света. Наистина се радвам, че научавам всички тези неща. Това място ме кара да треперя, но и да се чуствам благочестив. Знаеш ли, имам си една молитва…
Д: Каква молитва?
Р: /Щастлив/ Сядам и изброявам всичките си приятели и всичките си врагове един по един – без гняв, но и без благодарност – и казвам така: “Джеф Райдър – също заслужаващ Любов, също един бъдещ Буда.” Може да не съм в ред, но след това виждам очите на своите врагове, които винаги съм избягвал и продължавам: “Еди си кой – мой враг – заслужаващ Любов, също един бъдещ Буда.”
Д: Това е страхотно, Рей, ще науча тази молитва. И не се съмнявай, ти си напълно в ред, проблемът ти е, че не си се научил да идваш на такива местенца, оставил си светът да те удави в своите лайна и си се ядосвал на всички тези хора /Показва публиката/ с тоалетни от чистичък теракот, където отделят големи, гадни изпражнения, които моретата попиват. Моретата, Рей! Там откъдето Господ ни е измъкнал с толкова труд и инат. Сякаш пикливите сапуни, с които търкат ръцете си и които тайно искат да изядат в банята, им измиват и бетонните мозъци…
М: /Тържествуващ/ Ой ла ри пи!
Д и Р: Ауууууууу!
М: /Влиза с целия си товар и блясък/ От женското благотворително дружество казаха, че е редно аз да се кача тук и да проверя, дали вие, момчета, не бихте искали да ви удостоят с почетни ленти, казаха също, че е останало голямо количество розава лимонада, а търпението на лорд Маунтбатън се било изчерпало напълно. Как мислите, дали ще разследват причините за проблемите в Близкия Изток или ще започнат да ценят повече кафето… Но, поне се надявам, в компанията на двама начетени господа като вас, най-после да подобря обноските си.
Д: Е, Морли, готов ли си да изкачиш връх Самота?
М: Веднага щом си сменя мокрите чорапи. /Рови в раницата си; след пауза/ Между впрочем, съм си забравил спалния чувал /Пауза/, а и чорапите ми ги няма.

/Джефи се усмихва, Рей е тъжно втрещен/

Р: Джефи, това е невероятно, за какво толкова мисли този Морл? /Към Морли/ Да беше спрял да бълваш дивотии и да си подредиш бръмбарите в главата!
М: Съжалявам, момчета, аз оставам тук.

/Морли се отделя в единия ъгъл на сцената, Джеф и Рей започват отново да вървят по фитнес-пътеката, редувайки се/

Р: Джефи, казвал ли съм ти, че имам страх от височини, панически страх…, а тук е прекалено високо!
Д: Хайде, Рей, още само пет минути.
Р: Зарежи времето, Джеф, оставам тук – прекалено е високо! И без това няма да видя нищо от горе в тази мъгла. /Спира изморен и треперещ, слиза от пътеката и отива в друг край на сцената. Говори на себе си, докато мръзне/… Ама че живот! Защо се забърках в тази работа?! И защо ли се раждаме, щом след това излагаме бедната си плът на такива непоносими кошмари, като огромни планини, големи любови и други празни пространства. И какво от това, че знаем изтърканата мъдрост, че е добре, когато стигнеш върха на планината, да продължиш нагоре…/Пауза/…, защото, като помислиш, колко от нас стигат въобще върха? Сега просто си почини и бъди добро момче – не трябва да доказваш нищо. Ето я пустата ни карма – Джефи изкачва триумфално върха и успява, аз почти успявам, но съм принуден да се откажа и да се свия в някаква проклета дупка, но най-умен се оказва онзи поет на поетите, /Сочи Морли с див блясък в очите, а Морли се чувства прекрасно – чеши се по гърба или крака, забил някаква тревичка между зъбите си./ онзи Морл, който лежи долу, вдигнал кръстосаните си крака към небето и замечтано захапал в устата си цвететенце. По дяволите, никога няма да ме докарат отново тук!

/Стъмва се. Нощ. Джефи изключва пътеката и отива в някой от останалите празни ъгли. Така всеки е сам в различен край на сцената. Съмва се и тримата се събират в средата, пред пътеката./

М: Доколкото мога да преценя /Души въздуха/ снощи никак не е било студено. /Рей го гледа с омраза, Джефи е изморен./ Е, може и да е било.

ВТОРА СЦЕНА

/Студентска квартира. Всички във втора сцена са преоблечени с хипарски дрехи. Рей е сам в центъра, седнал по турски върху някаква рогозка и с бутилка вино в ръка. До него свети нощна лампа. Принсес се доближава, карайки стар велосипед без седалка, слиза и отива при него./

Пр: Къде са другите?
Р: Колко дълго можеш да останеш?
Пр: Ако не успея да се обадя в къщи, трябва да си тръгна веднага.
Р: /Скача/ Хайде да се обадим!
Пр: Добре… О, не издържам! /Хвърля му се на врата с луда страст/.
/Задъхани спират/

Р: Гледай да не се побъркаш до там, че да участваш в оргии с по 15 типа на някой планински връх.
/Къфлийн влиза заедно с Морли. Морли го води, а К. говори с превзети жестове./
К: Извървели значи, пет мили с голямо цвете в ръцете, моля ви се!
М: /Поправя го/ В устата.

/Сядат на рогозката около другите./

К: Голям праз! Ти по-добре им разкажи за Великата слива, Джеф.
Алва: /Влиза отдругаде и също сяда до тях/ Че от нея получавам ерекция дълга 3 хиляди мили, дявол да я вземе!

/Рей покрива настолната лампа до тях и светлината тутакси става някак будоарна/

Д: /Влиза бавно и говори/ Великата слива… бил будистки монах отшелник. Веднъж бил запитан какъв е тайнственият смисъл на света, а той отвърнал: Папури, върбови клонки, бамбукови върхове и ленени нишки.
К: Егати!
Д: С други думи е искал да каже: Дръжте се, момчета, екстазът е всеобщ. И добавил: Сливата вече е узряла.

/Всички поглеждат многозначително Принсес. Тя е смутена. Разговорът нататък се води, докато те я гледат втренчено/

Д: Играл ли си Яб-Юм, Рей!
Р: Яб-Юм, какво е това!
Д: Не знаеш ли какво е Яб-Юм, Рей?
Пр: Само да попитам, може ли да дойда с вас в планината следващия път?
Д: Става. Ела с нас тримата, че да те…
М: Ой ла ри пи!
К: Ауууууууу!
Д: …на височина три хиляди метра… Рей, с Принсес ще ти покажем какво е Яб-Юм.
Р: Ха така, независимо какво е.

/Алва хвърля постелка за игра на кръгове. Той и Джефи се събличат голи до кръста. Принсес си сваля дънките и остава по дълга мъжка риза. Загряват кратко като за състезание и тримата започват да играят играта с кръговете като постепенно и другите се присъединяват към тях като се събличат голи до кръста./

Р: Ама какво става?
М: Няма да се учудя, ако го правят и в Тибетските храмове. Представям си свещенната церемония – пеещи жреци, хората се молят и рецитират за Мълнията, попаднала в Черната празнота. Амин.
Д: Аз съм Мълнията, Рей. /Прави някакви движения/
А: А аз съм Черната празнота. /Гордо/
Д: Принсес е Черната празнота, Алва. Ти си Мълнията от…. следващата буря.
Р: Но какво мисли за това тя?

/Те седят в преплетени пози с ръце и крака по кръговете в различен цвят/

Пр: О, чудесно е, ела и опитай!
Р: Но аз не мога да седя така!
К: А аз мисля, че мога да издържа на напрежението.

/И Морли му помага да се намести зад Принсес. Съблича го до кръста. Къфлийн примира от удоволствие./

Пр: Ама, май няма да е за дълго.
М: Красивите момичета водят до гроба всеки запилял се таралеж, както казваше мама. /Съблича се и се присъединява/
Р: За какво говори по дяволите?… Може ли да подържа ръката ти Принсес? /Съблича се до кръста./
Д: Трябва да си стъпал вътре, Рей. /Рей се вмества/
Пр: Страхотно!

/Всички играят играта с цветните кръгове. Плетеницата от тела е невероятна. Джефи се търкулва пръв на земята. Изглежда изтощен./

Д: Рей, нямам вяра на никаква философска или социална система, която отрича Яб-Юм.

/След малко всички падат; Принсес се пооправя кокетно – единствено тя е права и свежа./

М: /Запъхтяно/ Какво ще кажеш да го правим всеки четвъртък, Принсес?
К: Ще го превърнем в редовно мероприятие.
Пр: О, да! /Към Рей/ Знаеш ли, имам чуството, че съм майка на всички тези същества и трябва да се грижа за дечицата си.
Р: Но самата ти си толкова млада и красива!
Пр: Не, аз съм прастарата майка Земя, аз съм Богиня.
Д: Алва, Принсес казва, че е Богиня.
А: Разбира се, че е!
М: Тя казва, че е майка на всички ни и че била една плодовита небесна катеричка.
Р: Не е казала това! /Възмутен/
Д: И със сигурност е единствената, която може да ни накара да повярваме в свободата. Особенно в свободата!
К: Шантава работа!

/Започват да пият. Пият много/

Д: Чували ли сте историята за ученика, който запитал учителя си: Какво е Буда?
Р: Не. И какво отговорил той?
Д: “Буда е изсъхнало лайно” – бил отговорa и ученикът получил неочаквано просветление.
А: Обикновено лайно?
Д: Най-прозайчно и най-обикновено.
Р: А знаете ли какво е изненадващо просветление? Един ученик отишъл при учителя си и отговорил на въпросите му, но въпреки това получил такъв удар с тоягата, че паднал от три метра в голяма кална локва. Ученикът станал и се засмял, по-късно станал учител. Той не получил просветление от думите, а от онова здраво и плодотворно изхвърляне в калта навън.
Д: Ухаааа! Знаеш ли как Буда избрал първия си патриарх? Веднъж Буда трябвало да отговори на сложно питане, но той само се навел и скъсал мъничко цвете. Стотиците поклонници смутено мълчали, а някой си Кашапа се захилил просташки. Буда го избрал веднага. Тази проповед е известна като проповедта с цветето.

/Рей си обелва един банан и го яде/

Р: А аз ще ти кажа какво е Нирвана.
Д: Какво е?
Р: Ето това!

/И Рей хвърля кората от банана по Джефи. Музика според настроението./

Р: Това беше проповедта с банана.
М. /Подигравателно и закачливо към Джеф/ Ойларипи!
Д. и К.: Ауууууу!
Р: И президентът на Съединените Щати внезапно става кривоглед и отплува по реката, като мъртъв бобър.
К: А аншуата на прах ще се превърне.
А: Но златната порта с ръждиво скърцане, ще да отвърне.
К: И аншоата на прах ще се превърне!!
Д: Горе главите, роби, всявайте ужас сред своите тирани!
М: Да срутим пандиза от трупове на носорози и на куци русалки с косми между зъбите; нека да бъдем свободни!
Р: За какво говори?!…

/Музиката затихва. Принсес – осветена от прожектор, пристъпва към аванссцената, всичко друго е затъмнено./

Пр: Чуй ме, Рей, предстои голяма полицейска революция.
Р: /Осветяват и него, той я приближава, смее се престорено/ Не, предстои голяма революция на пътешествениците.
Пр: /Крещи/ Не осъзнаваш ли какво става? Те ще ни връхлетят и ще ни задушат. Ще ни разпитват седмици наред, а може би дори години, докато не открият всичките ни грехове и престъпления… Нямаш представа, това е само началото. О, Рей, светът никога няма да бъде същият какъвто е сега.
Р: Какъв свят? За какво говориш? Моля те, спри! Не искам повече да слушам! Пийни малко вино, вкарай мъдрост в тази глава.
Пр: Не, преставам с пиенето. Всичкото това евтино вино ви кара да оглупявате. Липсва ви чуствителност и не осъзнавате какво става… Сега те знаят всичко за теб.
Р: За кого?
Пр: За теб.
Р: За мен?
Пр: За теб, за Алва, за Къфлийн и Морли, за опасния Джефи Райдър, за всички ви и за мен. За всички, които са се мотали около оня връх Самота. Утре ще бъдем арестувани, ако не и по-рано.
Р: Това са глупости! Създаваш си убеждения и представи от нищо… или почти от нищо, така или иначе целият ни живот е само сън. Защо просто не се отпуснеш и не се насладиш на Бог? Бог, това си ти, глупачке!!
Пр: О, те ще те унищожат, Рей. Ще приберат тези, които се занимават с всякакви мисли за независимости и свободи и ще ги подредят добре. И това ще е само началото. Всичко е договорено между Русия и Америка, въпреки че те няма да си признаят, а чух и нещо за слънчевите лъчи и за това, какво става, докато всички спим – това е мрежа, която се простира в четирите посоки. Накрая ще ни избият…
Р: О, хайде!
Пр: Това е последната ми нощ на тази земя, Рей. Мислиш ли, че ще отида в рая? Нали добрите отиват там?
Р: Миличка, добрите са в рая от момента, в който се родят.

/Всичко става отново светло, другите се раздвижват, продължават да пият. Принсес танцува рок енд рол. Само Рей се оглежда смутен и неразбиращ./

К: Ще се събираме в нашата къщичка високо в планината и аз ще бъда главният монах по нищоправене. Ще си носим вода от далечни кладенци и ще избием крадците на вода.
М: …докато събираме щурци.
Р: Какви щурци пък сега?
М: Специални – с дълги, прозрачни мустачки и които като пораснат, свирят чудесно.
Д: Чухте ли най-новото ми стихотворение?
А: Не, какво е то?
Д: Ще ви го кажа начаса:
Майко на деца,
сестро,
дъще на болен старец,
дево –
блузата ти е съдрана,
краката ти са голи
и кървави,
аз съм гладен също,
затова
вземи таз поема.
К: Егати!
А: Ама няма рима.
Пр: Чудесно! /Върти се в кръг, танцува/
М: Искам да карам велосипед в следобедната жега, да нося пакистански кожени сандали, да разговарям с приятелите си, да пийна бира после да си тръгна, да работя, да се надявам, да пътувам и да се завръщам, да чета и да стискам зъби, да си налагам самодисциплина, докато не осъзная, че не мога да стигна до никъде така.
Д: В ТОЗИ СВЯТ ОПРЕДЕЛЕНО НЕ МОЖЕ ДА СЕ ЖИВЕЕ, НО НЯМА КЪДЕ ДРУГАДЕ ДА ОТИДЕМ, НАЛИ?
Пр: /Стреснато/ Какво означава това?

/Сяда и прегръща коленете си с ръце като безпомощно дете/

Р: Да, какво означава това?
М: Означава, че столът, на който седим, може и да е лъвски трон, но лъвът ни е усетил и приближава разярен.
Р: Господи!
А: Глупости!
Д: Същината на нещата ни се изплъзва, момчета, затова нека се върнем в дните, когато мъжете се сродяваха с мечките и разговаряха с бизоните, за бога! Сипете ми едно питие! И гледайте чорапите ви да не са скъсани и обувките ви да са винаги лъснати.

/Рей си поглежда обувките./

М: Моливи подострете, вратовръзки затегнете, обувките лъснете, зъбите измийте, косата си срешете, пода изметете, боровинков пай хапнете, очите отворете и си тръгнете…
А: Това с боровинковия пай най-ми хареса.
М: И не забравяйте, че направих всичко, което бе по силите ми, но рододендронът си остана непросветен, мравките и пчеличките са комунисти, а тролеите се размножават със скоростта на светлината.
Р: /Като осенен/ И малките япончета в бързия влак пеят: Катеричка рунтавелка, тра ла ла – тра ла ла, се хванала за рунтавата си… глава!
Д: Ха така!
М: Ой ла ри пи!
К: Аууууууууу!
Р: Така че аз не се предавам – събуйте си обувките и си ги мушнете в джобовете. Сега разбрах всичко и много жалко! Дайте ми да пия!
М: /Отива до Рей с бутилка в ръка, но го настъпва, защото се клати и е пиян/ На!
Р: И не настъпвайте мухльото!
К: /Към Морли/ Опитай се да го направиш, без да настъпваш мравояда, бе Морл! Не бъди цял живот такъв тапънар, тиквеник с тиквеник! Разбираш ли какво ти казвам – моят лъв е сит, а аз до него спя!
А: О, иска ми се да можех да запиша всичко това. И между другото Къфлийн, ти си сляп и нищо чудно един ден наистина да заспиш до някой лъв.
Д: Благославям ви, живи създания, благославям безкрайното ви минало, благославям безкрайното ви настояще, благославям ви в безкрайното бъдеще! Всичко е възможно! Аз съм само един бог като всички вас!… И ще отида на сватбата на сестра си в неделя гол. И ще гоня на четири крака шаферките, за да ги гризкам по петичките; по тези неостъргани и корави селски петички…

/Започва да се съблича – другите се опитват да го спрат. Рей едвам се държи на краката си. Щурее. В това време Принсес става отива до ръба на сцената, скача и излиза през входа на зрителите. Всички млъкват вцепенено и гледат след нея./

К: Няма ли я вече?
А: Престани, Джеф, няма смисъл повече от това.

/И го пускат. Рей пада в безсъзнание от изпития алкохол./

ТРЕТА СЦЕНА

/Развиделява се – всички без Джеф и Принсес са налягали на различни места по сцената/

Р: Боже мой, още съм пиян!
К: Сякаш главата ми е пъпка от ухапване на комар, голям колкото гардероб.
М: Копитото на коня май е по-нежно, отколкото изглежда.
Р: /Само махва досадено с ръка и се държи за главата/.
К: Тихо! /Утихват/ Ей това е звукът на тишината.

/Алва минава през сцената и отива да повръща в другия й ъгъл./

Р: Девет часът е – вече са отворили.
К: Кое са отворили?
Р: Рая. Принсес си е изчакала реда и сега влиза. Вероятно няма голяма блъсканица.
К: Е, купонът приключи, крясаците затихнаха и какво постигнахме? Ама че ярки звезди!
А: Ден е, Къф – звездите не се виждат, а и ти си сляп. Просто виното беше лошо.
К: Как очакваш да бъдеш добър човек, когато постоянно се напиваш, Рей?
Р: Има мъдрост във виното, дяволите го взели… Трябва да ударя една глътка и ще се почуствам по-добре. Мога просто да полетя в тази сива мъгла от някое по-високо място… Ама друг път.
А: Живял съм в бордеи и знам какво ти е. Нарича се качествен махмурлук. Но гледай накрая, да не свършиш проснат мъртвопиян на улицата под дъжда.
К: Ще те погребат набързо, ще те поръсят с негасена вар, за да не разнасяш повече зарази и ще ти се наложи да се преродиш в един отчаян барман въздържател, за да изкупиш кармата си. Е, разбира се,тогава ще харчиш парите си за боб, вместо за вино. Повярвай, че светът е нежно цвете и ще живееш!
Р: Няма го нашето цвете, хора. И дълго няма да го има.
М: /Нехайно/ Днес правят наденичките прекалено тънки - как мислите, дали това е някакво знамение или все по-трудно вече се намират скитници и бездомни кучета за каймата?
Всички: МЛЪКВАЙ, МОРЛ!!!
/Пауза/
А: Знаеш ли, Рей, Джефи е страшно мъдър, и е действително най-ненормалния и щур тип, когото някога сме познавали. И това, което ми харесва в него, е че той е големия герой на нашето крайбрежие. Даваш ли си сметка, че откакто сме тук не сме попадали на някого, с когото да си струва да бъдеш приятел или някой, който поне да излъчва интелигентност. Бях започнал да губя надежда за тази част на страната. Освен това каква подготовка има само: познания за Далечния Изток, за английската поезия, за пиенето на кактосова ракия и за получаване на разни визии. Джефи Райдър е нашият нов герой – планинар и отшелник.
Р: Шантав е. Но в него ми харесват и други неща, например тихите тъжни моменти, когато не говори много…
К: Мисля, че ще свърши сам в планината и ще пише стихове върху скалите. Или ще рецитира дълги поеми на тълпите пред пещерата си.
А: А, може би, ще отиде в Холивуд и ще стане кинозвезда, както ми каза онзи ден: “Алва, знаеш ли, че никога не ми е минавало през ум да стана кинозвезда в Холивуд? Още не съм опитал, а съм способен на всичко.” – и аз му вярвам, че може да направи всичко. Точно такива като него го правят.
Р: Да, Джефи се забавлява между живота и Празнотата.
К: Не мислиш ли, че е по-интересно да бъдеш като него – да учиш непрестанно нестандартни неща, да имаш, което момиче си пожелаеш, да се веселиш и наистина да правиш нещо, вместо да зяпаш глупаво, като сега.
Р: Не. Аз съм друг.
А: Е, колкото до мен, и аз ще продължа да бъда Алва Голдбук и да вървят по дяволите всички тези будистки дивотии. Трябва да ти кажа, че съм благодарен на Бога, че Нещо като мен е произлязло от едно Голямо Нищо.
Р: Ами, трябва да ти кажа, че е точно обратното – от Голямото Нещо е произлязло едно Нищо, като теб.
К: О, хайде да зарежем всичко това и просто да живеем.
Р: Когато мислех като теб, Алва, бях също толкова окаян и ненаситен, колкото си ти сега. Всичко, което искаш е да хукнеш навън и да се чукаш, да се скапваш, да те преебават, да изсъхнеш от болести и нищо неразбрал да се завръщаш вечно в шибаната си плът; и бих казал, че си го заслужаваш!
А: Това не е много мило. Хората около теб са нещастни и се опитват да преживяват както могат. Хората около тебе си отиват и твоят будизъм не им помага. Той те е направил подъл, Рей. Кара те дори да се страхуваш да се съблечеш в една обикновенна, здравословна оргия.
Р: Ама накрая го направих, нали?
А: Да, но с триста зора. Уф, хайде да забравим.

/Музикална пауза, около 3 мин., за фон музика на Еня, например/

М: Дневната коза побутва с рогата си зората… /Р. се опитва да попита някого за какво говори, но М. не му позволява със сериозен господарски жест/
…Без възражения!… Дан – дан! /Прави движение сякаш удря с рога по нещо/ Събуждайте се! Хайде, дами! контета! боклуци! крадци! сводници! палачи! палачи! палачи! Тичайте с начервените си устни, със своята ясна индивидуалност, с опитите си да бъдете весели, с лошите си настроения и с празните си остроумия. О, за какво беше всичко това?!! Нещата съвсем не излязоха такива, каквито ги бяхме намислили. Това оптределено е края на пътя. От тук нататък ще бъдем само странни призраци, заплетени в глупавата авантюра на телата си, наречена “живот”. Бедният Джефи – той още не знае…

/Д. влиза, бърка нещо в някаква тенджера и вика/

Д: Хайде на палачинките! И какво, че някой вече бил напъхал в гърлата ни метален залък. Идва време за другото причастие и трябва да сме готови за онзи светъл, тъжен и всеопрощаващ поглед, който ще ни бъде отправен – към нас, към мъчителите на Спасителя… Ти /Строго към Рей/ имаш ли извинение?!
А: О, не започвай да ми проповядваш християнство!
Д: Аз всъщност не съм религиозен. Не че е толкова важно.
Р: Извинението е като задника, Джефи – всеки го има. Чух го в един филм.
К: Изтокът и Западът някога ще се съберат. Помислете каква велика световна революция ще настъпи тогава, породена от хора като нас, които отчаяно искат да останат различни.
Р: Доста мрачноевропейско ми изглежда. И Принсес се страхуваше от това. /Сеща се за Принсес, тъгува./
Д /Весело/: Е, тъжно ми е, че ви напускам и аз… Днес ще хвърля един последен поглед на всичко, което си е струвало /гледа към публиката/… НЯМА ЖИВА ДУША! Ето това е чувството, когато изкачиш връх Самота, Рей.
Р: И няма ли да пея, за първи път в живота си с цяло гърло, като някакъв огромен космат мастадонт?
Д: Ако някой въобще те чуе, това ще бъдат само зайците, плъхчетата и хомяците, е, и може би някоя критически настроена мечка, но, като цяло, ще те чуят онези дребнички твари, дето живеят в топлите си пухени дупчици, дълбоко под земята и се хранят природосъобразно с разни семенца. /Пауза. Крещейки./ И НЕ ГОВОРЯТ ТВОЯ ЕЗИК, РЕЙ!! ЕЗИКЪТ Е ПРЕЧКАТА, РЕЙ!!!
М: /Почти на себе си./ Като стана дума, снощи докато спях, чух как прохърква една мишка…
А: Чудя се какво ли ще стане с другите? /И кимва към публиката/
Д: А аз се чудя какво ли ще стане с нас, добре, че съвсем скоро, ще бъда далеч от тук.
К: Хайде, ще си стегнем багажа и ще те изпратим, а после ще се спуснем по пътеките към морето и ще се изкъпем.
Д: Страхотно!
М: Вечно жалещи, вечно млади – да става каквото ще!

/Излизат всички без Рей и Джефи/

Р: За Бога, когато се върна, ще донеса бензин и ще запаля това място. И ще си припека филийки на жарта.
Д: Нямаш представа колко съм щастлив последните два дена Рей. Сигурен съм, че от всичко това /показва наоколо/ ще излезе нещо добро.
Р: От всичко кое точно?
Д: Не знам… може би от начина, по който усещаме живота. Ние не сме тръгнали да трошим нечия глава или да прережем нечие гърло, а сме се посветили на всички живи същества и когато станем достатъчно силни, наистина ще заприличаме на древни светци в дънки. Кой знае, може би един ден, светът ще се пробуди и ще разцъфти, като някаква трогателна маргаритка, да речем.
Р: Няма го вече нашето цветенце, Джефи… Погледни това безкрайно пространство… Но е странно Джефи, че има все пак нещо, което искам в този момент повече от всичко друго на света – въпреки тъгата – повече от всичко, което някога съм искал в живота си.
Д: И какво е то, Рей?
Р: Един хубав голям… шоколад…, а може и малък… Сега може да ме спаси само един хубав голям шоколад. И да е с лешници. Представям си всички онези непросветени маймуноподобни хора от преди хиляди години, насядали около буйния огън близо до своя богоизбран. Без да продумват и дума. Тогава богоизбраният бавно изважда един голям шоколад КРАВА и започва да го хрупа с назидателен вид, а онези яко се плюнчят – каква драма!
А дори звездите тогава ще да са били същите, каквито бяха и снощи.

…
Д: Заминавам, Рей. Чувал съм, че разделите са като птиците, които следобед се събират по дърветата, а с падането на нощта изчезват… Използвай диамантения резец на страданието; изкачвай от време на време връх Самота, продавай пуканки или учи децата на красивото, на дребничките красиви неща около нас – те са важните. Защото нали знаеш, че като цяло в този свят има повече задници, отколкото хора.
Р: Така или иначе всичко ще завърши в сълзи.

/Джефи се приближава до ръба на сцената, скача и като Принсес излиза през изхода за зрителите. Останалите се втурват на сцената, явно закъснели/

А: Мамка му!
К: Мамка ти, МОРЛ!
М: /Към Рей/ Шофирах наоколо цял ден, чудейки се дали ако си с ролкови кънки и имаш смукач, можеш технически да се наречеш превозно средство? И се обърках.
Р: Закъсняхте. На сутринта тръгвам за връх Самота. Искам това лято да остана там. Нищо не ме безпокои вече.
К: Сега казваш така, но много скоро ще запееш друга песен. Всички се правят на много смели, но не след дълго започват да си говорят сами и това не е толкова лошо. Лошото е, когато започнат да си отговарят, синко.
А: Взел ли си си всичко?
М: Човече, трябва да добавиш и два литра бренди към продуктите. И от онова сбабичосаното българско жито – него и мишките не го ядат.
А: И не забравяй какво си ни обещал.

/В това време Морли, си пребърква джобовете за ключовете от колата/

Р: Обещах ли ви нещо?
А: Благословията, Рей!
Р: Благославям ви, Живи Създания!
К: Време е, Морли. /Морли продължава да рови за ключовете./
К: Морли, какво ровиш там?
М: Мисля, че съм загубил ключовете за колата, момчета.
К: О, Морл!
А: Мамка му!
М: Братя, аз съм неутрален!

/Алва и Къфлин, подгонват Морли из сцената, но Къфлийн, нали е сляп, само се мята насам-натам/

М: /Говори на Рей и бяга наоколо, умело измъквайки се от своите, будещи смях преследвачи./ За щастие има хора, които наемат специални автобуси за лов на елени и за да участват в една задушевна конференция на радостта извън сезона. После гонят стада от балетисти по склоновете, дълбоко в шибаната пустош и на 10 685 километра от най-примитивния хотел. Това не се подава на анализ, но е подвеждащо просто. Ако изгубиш двупосочният си билет, се обади, Рей, иначе ще се превърнеш в гном тролест или в трол гномест… /Пауза/… Екипировките ни са елегантни и се носи мълва, че конгресът на професионалния съюз на актьорите е поел излишъците, изхвърлени от чуждестранния легион. Така или иначе, Рей, докато търсиш пътя назад, трябва да получиш някакъв подарък от някого. Ето, малко сироп за кашлица ще ти се отрази добре.

/Спира рязко – те го дебнат, но Къфлийн, съвсем пародийно, е с гръб към него. Морли разперва ръце и с радост изкрещява/

М: Ха, добър вечер!
А: Мамка му!
К: О, МОРЛ!

/Хващат го, вдигат го като простреляна сърна и тримата напускат сцената/

ЧЕТВЪРТА СЦЕНА

Р: /Сам, на върха/ Това е историята на моя живот, бил той богат или беден, но предимно и най-вече беден.

/Чува се вятър, но не зимен/

Да, вятърът /посочва с пръст нагоре/ минава. Той минава през всичко. Толкова е просто, толкова е кучешко. /Изкрещява/ Изчезвайте крадци на мисълта!… Не знам кога отново ще се срещнем и какво ще стане за напред, но на този връх дължа толкова много. Предстои ми тъжното завръщане – към баровете, към фарсовете и към разните любови, Бог да ги благослови!… Днес съм упълномощен да ви напомня, че сме напълно свободни. Като децата. Боже, грижи се за всички нас! По един или друг начин и… щом се налага, добре, Свят, мога да те обичам с всичките ти глупости!

/Пауза, чува се свиреп кучешки лай/

Мисля, че лаят рунтави, рижи кучета.

/Заслушва се/

И мисля…, че приближават!!!

/Побягва.
Тъмно./

КРАЙ