Професор Николай Василев е дългогодишен преподавател по философия и антропология във Философски факултет на СУ „Св. Кл. Охридски”. Един от четиримата професори уволнени заради свободомислие от Софийския университет през 1987 г. и един от най-активните български дисиденти. Съосновател и домакин на „Философския салон” (1976 - 1989) - единственото антитоталитарно интелектуално средище за независими дискусии. Съучредител и председател на „Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България”, 1988-1989, участник в срещите на български дисиденти с френския президент Франсоа Митеран. След 10 ноември 1989 г. е председател на Алтернативната социаллиберална партия (АСП), бил е министър на образованието и зам. председател на Министерския съвет в първото правителство на СДС. По късно напуска СДС, като остава активен социален критик на пороците на българския преход. На учредителната сбирка на Клуб „1 ноември” (6.12. 2010 г.) е избран единодушно за негов председател. Умира на 12.02.2014 г. в София.

Публикации:

Публицистика:

КЪДЕ ИМ Е ГРОБА, ДНЕС НИКОЙ НЕ ЗНАЙ/ брой 31 юли 2011

КЪМ НАЦИОНАЛНО САМОУБИЙСТВО/ брой 40 май 2012

За Николай Василев:

ЩРИХИ КЪМ ПОРТРЕТА НА ПРОФЕСОР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ/ автор: Румен Дечев/ брой 59 февруари 2014