Иван Шмельов
Иван Сергеевич Шмельов (21.09[3.10].1873-24.06.1950) е руски писател и публицист. Ярък представител на консервативно-християнското направление в руската литература. Ражда се и пораства в Москва и Замоскворечието в православно семейство на търговец - строителен предприемач. Завършва гимназия в Москва и юридическия факултет на Московския университет (1898). Дебютира през 1895 г. Издава книгата с очерци «На скалите на Валаам» (1897), описваща Валаамския манастир във Финландия. От 1898 г. служи като чиновник в централните губернии на Русия. През 1907 г. излиза в оставка, живее в Москва. От 1909 г. е участник в литературния кръг на писателите-реалисти “Сряда”(А. Чехов, М. Горки, В. Вересаев, Е. Чириков, А. Серафимович, А. Куприн, Л. Андреев). Единственият син на Шмельов, Сергей, като офицер от царската армия е арестуван и разстрелян без съд. В периода 1918-1922 живее в Крим, от 1922 - в Белин, от 1923 - в емиграция в Париж. Сътрудничи във в. «Възраждане», «Последни новини», «Илюстрована Русия», «Днес», «Съвременни записки», «Руска мисъл». Книги с разкази: «Въртележка» (1916), «Суровите дни», «Скритият лик» (1917), «Кримски разкази» (1924-1936), «Светлината на разума» (1928), «Пътуване в Париж. Разкази за задгранична Русия» (1929); повести: «Човекът от ресторанта» (1910, преведена и на български), «Неизчерпаемата чаша» (1918), «Това беше» (1919), «Каменният век» (1924), «Куликово поле» (1939); романи: «Слънцето на мъртвите» (1923), «Любовна история » (1927), «Поклонение» (1931), «Няня от Москва» (1934), «Лето Господне» (1927-1931, 1934-1944), «Пътища небесни» (т. 1 - 1937; т. 2 - 1948); очерци: «Милостта на преп. Серафим» (1935). «Старият Валаам» (1936). В изгнание е един от духовните лидери на руската емиграция. Една от най-важните теми в творчеството му е безпощадния съд над либералната интелигенция, която съблазнила народа, «отнела» Бог от него и пробудила безпътищата на ниските страсти, жертва на които пада сама. Творчеството му е пропито от остра болка за поруганата родина и осквернените й светини. Нaред с това писателят осъжда Западна Европа, която спомогнала за разрушаването на Русия. Той изобличава бездуховността на съвременната западна цивилизация, в която комфортът, удобствата и развлеченията са станали главна цел на съществуването. Романът му «Войници» (1930) остава незавършен. «Сред задграничните руски писатели Ив. Шмельов е най-руският, - отбелязва поетът К. Балмонт. - Ни за минута в душевното си горене той не престава да мисли за Русия и да се измъчва за нещастията й». Tези думи помагат да се разбере защо Шмельов често се оказва сам в културната среда на руската емиграция, която предимно е с либерално-демократична ориентация. Патриотизмът и националната насоченост на творчеството му дразни критиците. «Черносотническа полицейщина» нарича емигрантската преса романа «Войници», където достойно са показани царските офицери. Критикът Г. Адамович преследвал Шмельов с оскърбителни, игриво-глумливи рецензии. На Шмельов не могли да простят «православните руски традиции… това, че се осмелил да защити историческа Русия». Сред приятелите и съмишлениците на Шмельов са Иван Илин, семейството на генерал А. Деникин, Н. Кулман, В. Ладиженски, К. Балмонт, Ал. Куприн. През 1936 умира жената на Шмельов Олга Александровна, вярната му спътница, и от този момент той носи кръста на самотата. Шмелев страда от тежко заболяване, обострянето на което неведнъж го довежда до границата на смъртта. Материалното му положение понякога стига до нищета. Писателят се отличава с особена любов към атмосферата на манастирския живот. Пътувайки през 1936 г. до Прибалтика, той спира в Псково-Печорския манастир, два пъти (през 1937 и 1938) посещава обителта на преп. Йов Почаевски в Карпатите. «Горещото ми желание за спокойна работа е да живея около манастир. Търся родния въздух…» - пише той през 1948. Умира на 24.06. 1950 г. от сърдечен пристъп в руския манастир «Покров на Божията майка» недалеч от Париж. Погребан в парижкото гробище Сент Женевиев дьо Буа. През 2000 г. е осъществен заветът на писателя: прахът на Шмельов и жена му са пренесени в родината и препогребани в московския Донски манастир.
Публикации:
Публицистика:
