Николай Гюлев

МИЛОСТ

Щом очи притворя – детството се връща.
Ето я отново селската ни къща.

Ето ме на двора – кончето разресвам.
Весело подскачат два-три едри песа.

В малката кошара агънцата блеят,
а в небето чисто пак дъга пъстрее.

Гълъбите кацат върху мойто рамо.
Татко – на балкона. Сред лехите – мама.

И звъни за празник църковна камбана.
Цялата вселена в този звън е сбрана.

НО – сънят ми свършва. И вместо камбана
пак звъни будилник. Пак ме парва рана.

Моите родители са отдавна в гроба.
Мене ме влудяват градските тегоби.

И добре, че нощем, като хляб насъщен
в детството щастливо пак денят ме връща.

И по милост Божия стихва всяка драма.
Татко – на балкона. Сред цветята – мама.

БУМЕРАНГ

На художника и приятеля Никола Вичев

Все тъй се мятаме безгрешни.
Замеряме се с камъни свирепо.
И щеше да е много смешно,
ако не беше тъй нелепо.

Нима със думи и постъпки
най-близките не сме ранявали?
И Вярата не сме потъпквали
за власт, пари или за слава?

НО бумерангът на съдбата
в незнаен час ще ни уцели.
И в миговете на разплата
ще зъзнем в топлите постели.

Тогава ще е късно вече.
И плувнали в студена пот –
на бавна смърт ще сме обречени
в прераждащия се живот.

* * *

Неведомата бездна на душата
дори от нас самите бездни крие.
В мига, когато връхлети бедата
издъно преобръщаме се ние.

Човекът кротък вече озверен е –
най-скъпото руши и поругава.
Понякога това се случва с мене,
а после аз от срам се вкаменявам.

И моля се на Бога: научи ме
на сдържаност, каквото и да става,
За да опазя чисто свойто име
и на спокоен сън да се надявам.

ЗАТОВА ЛИ?

Боже мой! За това ли е всичко?
За парче от тортата на славата?
Струва ли си толкова боричкане
и души на търг да разпродаваме?

За какво са всичките ни думи,
щом кънтят и откънтяват кухо?
Дните ни са пълни със безумия,
а и можем всеки миг да рухнем.

Нека да научим да се радваме
на стиха от другите написан.
Инак – завистта с отровна брадва
ще сече до кокал зад кулисите!

ФАРС В ГОРАТА

Дърво, разцепено от буря
насред гората се чернее.
Дръвчета – млади и зелени
го гледат властно и надменно
и си шушукат със насмешка:
- Какво е грозно и нелепо!
…А то бе мълния привлякло,
за да не станат те на пепел.