МИНИАТЮРИ
Из книгата “Между деня и нощта” /2007/
*
В книгата си “Почит към литературата” Иван Динков пише за обичта на поетесата Слава Щиплиева към полската лирика и за неуютния тесен сутерен, препълнен с книги и басмички, намиращ се около някогашното кино “Димитър Благоев”. Много години тя живя на ул. Ген. Паренсов № 49 в един килер, през малкото прозорче на който виждаше късче небе и една пеперуда.
*
Като дете, за около една година живяхме на село – едно малко добруджанско селце. Много често, играейки си, се изкачвахме на един хълм, на който най-отгоре имаше камък, а на него – огромна човешка стъпка. Старите хора казваха, че някога Бог е дошъл и оттук е наблюдавал селото ни. Толкова ли е бил горещ кракът му, че е оставил следи – стопил го е, когато е стъпил?!
*
При едно гостуване в Свиленград, разхождайки се по стария мост на р. Марица, с изненада и възхищение открих интересен камък. Голям, колкото футболна топка, но оформен от слепени по-малки топки. Сякаш някой е замесвал тесто и в бързината го е забравил.
*
Загубата на мярка у човека е равносилна на самоограбване. Загубваш доверие, изгубваш приятели.
*
Тази сутрин (четвъртък) 4 април 1991 г. около 7,30 часа по програма “Хоризонт” на Националното радио излъчват анкета по повод Великден на тема: “Какво знаете за Тайната вечеря?” Чувам мъжки глас да казва: “Апостолите се събрали на съвещание да вземат решения”. Тъжно ми е. До такава ли степен са опустошени душите ни, че не можем да преценим за какво става дума?!
*
Наблюдавали ли сте танца на снежинките? Преди да паднат на земята, извършват невероятно кръгово движение, сякаш оглеждат мястото, където ще стъпят. Каква великолепна игра!
*
Понякога човек се заплита в сложни взаимоотношения. А как извън този свят да живее?
*
Най-страшното е да живееш с човек, на когото твоята съдба е безразлична.
*
Не познавам изкуството на художника Светлин Русев, но мога да кажа, че с тъга и умиление разгледах изложбата му “Майка ми” в галерия “Досев”. Натъжаваше ме промяната на майка му през годините. Чрез картините виждах как един живот си отива.
*
Иисус Христос казва: “Както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях” (Лука 6:31). Осмисляйки думите му, дръзвам да добавя: Прави онова за ближния си, което и той би направил за теб. Така между вас ще се установи равнопоставеност и стремеж да се доказвате във взаимоотношенията. А това несъмнено ще ви направи по-добри и по-грижовни един към друг.
*
Един от големите светци на Православната църква св. Василий Велики е известен и с построяването на неговата “Василиада” с огромен храм в средата на селището – израз на грижите му към болните, бедните, инвалидите и старците. Това било същински град на милосърдието. Противник на частната благотворителност, той смятал, че тя е неразумно състрадание, с което не се помага на бедните и онеправданите.
*
Така се случи, че на тръгване от дома, в който бях гости, Дора Габе ме помоли да я изпратя. Студена септемврийска привечер, леко ръми дъжд. Тя ме хваща под ръка с думите: “Колко е хубаво, че сте от Добруджа”. Говори ми, че е получила лекарство за очите си от Япония, като вярва, че ще й помогне. “Сега чета само големите букви на вестниците, а нали трябва да прочета и целия текст”. Не забравя да попита за Добруджа, за слънцето, за житата, за хората. “Наскоро ме каниха, но сигурно вече няма да мога да видя тази земя”. Наближаваме дома й: “Благодаря ви, че дойдохте с мен. Самотата е страшно нещо. Дано никога ня я почувствате!”
*
“Трябва да рисувате грижите на хората” – така преди повече от десет години отговорила на художника Петър Младенов една окаяна жена, чиито галоши били привързани с връв. Днес, в годините на демокрация, когато все повече и повече настъпват междуличностните интереси, никой не рисува мръсния одърпан просяк, който стои на инвалидна количка с иконата на Св. Богородица на светофара на бул. Васил Левски, нито пък някой от писателите пише за такива като него. Хората на изкуството са притаили дъх, сякаш се страхуват от собствения си глас.
*
Събуждам се с бодро чувство, сякаш утрото ми е подало своите ръце.
*
Майка ми влиза в стаята и с вълнение казва, че миналия месец е починал свещеникът на родния ми град, като поръчал да ми дадат за спомен Новия завет. А сега аз как да му благодаря?
*
Всеки падащ лист отеква в сърцето ми като сълза.
*
Всяка сутрин събуждах малката си дъщеричка с усмивка. Правейки това, исках да я науча, щом отвори очи, да се засмее, вярвайки, че така по-лесно ще приема настъпващия ден. Мисля, че го постигнах.
*
В каква демократична държава живеем днес. От БТК решили да поставят във всеки дом цифрови телефони. От “Електроснабдяване” решили да ни сменят електромерите. От “Топлофикация” пък да ни поставят устройства за регулиране топлината по домовете. И влизат в дома ни, разпореждат се, сякаш не си ти, който ще плащаш тези сметки. И на избори е така. Живееш бедно, винаги си на ръба на съществуването, а те агитират да ги избереш и се лее слово от радиа и телевизии. Горко ни! Докога ли?
*
Странна е логиката на забогателите по нечестен начин. Трупат богатства, стават милионери, та дори и милиардери в зелено. Хем крадат, хем ходят по манастири и църкви – правят дарения. Нещастници – нима не знаят, че точно такива като тях Иисус Христос нарича лицемери пред светия олтар?!
*
Животът ни е даден от Бога, за да го изживеем честно и почтено. В противен случай за всяка грешка заплащаме жестоко. А защо да не кажем: не можем да лъжем живота си. Или пък защо да нямаме доверие на живота, който ни е даден, а все се опитваме да се надлъгваме с него. Резултатът е ясен.
*
За човека, за писателката Блага Димитрова бих се изразила с думите на Стоян Михайловски: “Гений и добрина – събрани заедно – ето най-великото и свято явление, което можем да съзерцаваме на земята”.
*
Малко преди да почине, болният ми баща всяка вечер се молеше Бог да го прибере, което ме притесняваше. Той се опитваше да ме успокои (поне мислеше, че го прави), като казваше, че няма работа вече на тази земя. Наистина ли тогава хората си отиват от този свят?
*
Какъв невероятен човек беше Блага Димитрова. Дори и на най-големите си врагове оставяше пътечка към себе си.
*
Ако някой е живял в Добруджа, ще носи завинаги в себе си широтата на духовните простори, няма да се огъва от бурните житейски ветрове, а ще стои в средата на живота си като многовековно дърво, което никой по никакъв начин не може да помръдне. Затова, когато чуя да казват за някого, че е здраво свързан със земята, знам, че мога да му се доверя.
*
Поетесата Рада Казалийска казва следното: “Държава, която не строи училища и библиотеки, строи затвори”. Май е дошло това време.
*
Привечер е. Денят си отива. Залезът е кървавочервен. Питам майка ми какво означава това. Тя бавно се изправя, слага ръка на очите си, сякаш се предпазва от нещо, и добавя: “Слънцето гледа назад. Утре ще има вятър”. И наистина, два дни вилняха т.нар. “сахарски ветрове”.
