(Диктофонен запис, направен на 8 септември 2005 г. в Москва)

Роман Солнцев

превод: Георги Ангелов

Уважаеми колеги! Днес, на нашата Кръгла маса във високо крещящото, бушуващо море на Всеруския книжен пазар ние ще се опитаме да се чуем един друг. Предложиха ни да обсъдим проблем. Болезнен и отдавна изискващ някакво разрешение: издаването на книги на съвременния писател в руската провинция и разпространението на тези книги.
Разбира се, за това мисли едно явно малцинство от руските писатели, тъй като мнозинството от членовете на всички писателски съюзи е в Москва – там те са около 7 хиляди, а в Питер са 2 хиляди. В цялата провинция ние сме около 400-500 души. От тях – с ръка на сърцето – ярките са стотина.
Така че как да живеят те?
С ваше позволение ще ви прочета няколко фамилии от тази стотица. За съжаление, нашето общество днес е лишено от социална насоченост. Загубени са даже тези трохи на внимание от страна на държавата, които имахме при съветската власт. Наистина, тогава липсваше главното – свободата на словото. Сега я има, но под цензурата на дивия пазар. Особено поезията на никого не е нужна. Да устоят се удава на малцина.
И така, СПИСЪК НА РУСКИТЕ ПОЕТИ, които загубихме за последните няколко години:
ХАБАРОВСК. Самоуби се самобитният, ярък стихотворец Виктор Еращенко.
ВЛАДИВОСТОК. Самоуби се талантливият Анатолий Бочинин.
ИРКУТСК. Кой не помни одарения Петър Реутский? Пиеше, не се вписа в промените на времето…
КРАСНОЯРСК. Николай Рябеченков, бивш строител на красноярската ГЕС, пишеше остри стихове, не можеше да издава, пиеше, умря от безизходица на петдесет и три години. След смъртта му ние /в учредената от В. Астафиев серия “Поети на куршумения век”/ напечатахме книга на Рябеченков.
Нека заедно да си спомним за Иван Захаров, автор на прекрасни песни, бедстваше, работеше като охрана на пазара и беше убит през нощта от неизвестни…
НОВОСИБИРСК. Остроумният и печален Николай Самохин, поет, пишещ и проза, не можеше да издава, каквото иска – самоуби се…
КЕМЕРОВО. През 2000 година в Кемерово от предозиране с наркотици почина одареният поет Максим Уколов. През 2002 година умря Владимир Матвеев, детски поет, живял в общежитие, пиел. Загина Константин Акатнов, пиел. Върху него връхлетяла кола, когато отивал с приятели за картофи. Владимир Ширяев, поет, в състояние на алкохолна агония си е направил харакири… През 2003 умря Анатолий Кругляков, изпаднал в депресия – получил отказ от кемеровската администрация за издаване на книга по повод 60-годишния му юбилей.
(Впрочем, трябва да се каже, че в Кемерово няколко храненици поети, пишещи оди за местната власт, се издават добре. Но тази тема не е наша грижа.)
ТОМСК. През 1998 година при седмия опит за самоубийство си отиде от живота талантливият млад поет Максим Батурин, не го печатаха. През 1986 г. умря Михаил Орлов, поет и прозаик. Неговата главна книга излезе едва посмъртно, макар че даже Вениамин Каверин молеше да я издадат.
През 1995 си отиде от живота Владимир Антух, млад забележителен поет, не доживя до приема в съюз и издаването на втората си книга. Самоуби се Павел Лобанов, не дочака книгата, която вече беше под печат. Владимир Брусянин, поет, автор на три книги, умря от болести, водка и безпаричие. И старата Рут Тамарина, след лагера доживяла до преклонна възраст, умря през сегашната 2005 сляпа и почти забравена…
ОМСК. Кой сега не знае удивителните стихове на Аркадий Кутилов? Поетът бедствал през последните си дни и е намерен мъртъв в парка…
ПЕРМ. Тук са няколко други, но не по-малко страшни смърти. Убит е Борис Гашев, гениален, както считат колегите, поет. Убит е Николай Бурашников. Добрият стихотворец Владимир Сарапулов се хвърля от 9 етаж. Юрий Власенко, талантлив поет и прозаик, излиза пиян от дома си в лютия студ – повече никой не го е виждал. Татяна Геркуз (Кузмина), поет-сатирик, почина от рак, отказвайки се от операцията, защото не е искала да живее…
ВЛАДИМИР. Талантливият писател Владимир Шарипов умря, не доживя до операция, макар че за помощ се обръщат и по телевизията.
ТУЛА. Загива в пожар на вилата си талантливата поетеса Олга Подчемутова. Успяла с труд да издаде един сборник в местно издателство.
НАБЕРЕЖНЫЕ ЧЕЛНЫ. Поет по Божия милост, Владимир Льоушкин приживе не издал ни една книжка, през 1999 зверски е убит в общежитие, по заповед на собствения си син. Фамилията на убиеца е Ангелади. Такова нещо трудно можеш да съчиниш. Виктор Колпаков, вечният неприкаян поет. Мечтал да издаде книга, но не му било съдено да се сбъдне. През 2001 го намират мъртъв в малкия дом, останал от майка му. Причината за смъртта и до сега не е установена. По молба на краеведи колеги от СРП подготовиха за издаване книга на Колпаков, но поради липса на пари така и не успяха да я издадат…
Цитирам едва част от този списък. Ще добавя имена, известни на цялата страна: забележителният поет Николай Дмитриев почина – това се случи съвсем неотдавна – от безизходица и нищета. Класикът на руската поезия Юрий Кузнецов нямаше пари за лечение на сърцето. Глеб Кузмин, млад поет, умря от пиянство и безработица. Умря Татяна Бек – от тъга и неувереност в себе си… под злобните нападки на колегите…
Разбира се, трудно е да се вини за всички тези беди само и единствено държавата, но тя, несъмнено, макар и в този преходен период би могла да прояви милосърдие, да бъде по-внимателна към хората на изкуството…
Това – за да помним…

(със съкращения)