Олег Демченко
Олег Леонтиевич Демченко (Олег Леонтьевич Демченко), руски поет и преводач, е роден през 1953 г. в селo Самашки, Грозненска област, Кавказ. Завършил е Литературния институт „А. М. Горки”. Автор на седем поетични книги: „Березовый терем” (1998), „Одинокое небо” (2003), „Сквозь вечность” (2004), „Молчаливый крик” (2006), „Свидание с весной” (2008) и др. Пише песни, автор на много публикации в списания („Наш современник”, „Молодая гвардия”, „Аероспейс”, „Авиарынок”, „Самолет” , „Очаг”, „Берегиня”, „Меценат и Мир”), алманаси, антологии, вестници („Парламентская газета”, „Континент”, „Росиийский транспорт”, „Московская промышленная газета”, „Московская среда”, „Красная звезда”, „ВПК”, „Московский железнодорожник”, „Медицинская газета”, „Арсенал”, „Литературна Россия” и др.). Повече от 10 години ръководи корпоративен вестник на отбранително предприятие. От 2006 г. е главен редактор на няколко московски районни вестника. Превежда сонетите на Шекспир, издадени в отделна книга (2012). Член на Съюза на писателите на Русия и Съюза на журналистите на РФ. Живял в Москва. Умира на 15 август 2014 г.
Публикации:
Поезия:
ПИСМОТО НА ВЕТЕРАНА/ превод: Георги Ангелов/ брой 29 май 2011
ОЛОВНОТО ВОЙНИЧЕ/ превод: Красимир Георгиев/ брой 37 февруари 2012
В ДОМА МИ НЯМА ДНЕС ЖЕНА/ превод: Красимир Георгиев/ брой 39 април 2012
ДУШАТА МИ Е ШИРНА СТЕП…/превод: Дафинка Станева/ брой 68 декември 2014
ПИСМОТО НА ВЕТЕРАНА/ превод: Дафинка Станева/ брой 117 май 2019
ЩЕ СЕ ВЛЮБИШ В МЕН/ превод: Красимир Георгиев/ брой 158 май 2023