Димитър Ламбрев Гулев е роден на 29.09.1927 г. в София. Завършва гимназия в родния си град и политическа икономия в СУ „Климент Охридски” (1950). Работи във в. „Септемврийче” (1948-1955), Българска кинематография (1959-1963), заместник-директор на издателство „Български писател” (1963-1972), заместник-главен редактор на в. „Литературен фронт” (от 1973). Член на СБП. Автор на книгите “Връстници” (разкази, 1956), „Лодкарева щерка” (разкази, 1958), „След празника” (повести, 1961), “Ветроход с три мачти” (разкази за юноши, 1964),  „Бели взривове” (разкази, 1965), „Виза за два дни” (роман, 1965), „Случка през лятото” (повест, 1967), „Тихата долина” (разкази, 1967), “Чудните нейни очи” (новели, 1969), “Парола “Фокси”" (роман за деца, 1970; 1984), ”Тайната команда” (за деца, 1972), “Конници край могилите” (1973, 1981), “Ти не си сам” (за деца, 1974, 1982), “Здравей и сбогом, Дон Кихот” (за юноши, 1978, 1982), “Голямата игра” (за деца, 1979),  ”Тъмни олтари” (1981),  “Аз, Севаст Огнян” (исторически роман, 1987),  новелите „Съзряване”,  „Две сестри”. Умира на 28 август 2015 г.

Публикации:

Проза:

НА РАЗСЪМВАНЕ/ брой 73 май 2015

Критика:

ПЪТЯТ - БЕЛЕГ И ЗНАК/ брой 28 април 2011