Красимир Георгиев

Списъкът

Изчезна списъкът на приятелите ни,
затрупан от цветя и скандали.
Мъртвите? Мъртвите може би ще ни чакат.
Живите? Живите са ни предали.

Вървя по въжето

Вървя по въжето, опънато
от облака раждане към облака смърт.
Под мен е безсмъртната бездна.
Скачам!

Пътувания

Нямат значение посоките, казва Буда,
важното е да не изгасва огънят.
Пътищата се правят заради пътуванията,
а не заради местата, към които водят.

Спомен за утробата

Свит в лодката, плувам сред океана между дъното и небето.
Тихо е, намирам се в окото на бурята.
Преди да достигна до острова, ще измине цяла вечност.
Всичко останало ще бъде мимолетно.

Жмичка

Едно-две-три… – отброява смъртта.
От смъртта сред живота се крием.
Едно-две-три… – отброява животът.
От живота къде да се скрием?

Отчаяние

Нека гръм ме удари! Нека гръм ме удари! Нека гръм ме удари!
Заменям
пълноводна река от минало срещу капчица бъдеще,
планина от история срещу прашинка надежда.

Еднорог

Чудо нечувано, чудо невиждано –
спря ме на пътя млад еднорог!
Тропна копито в земята и ме попита загрижено:
– Още ли търсиш верен приятел?

Съмнение

Когато разучих
математиката, граматиката, науката за любовта,
науката за почитанието на предците,
леточислието, риториката, пътищата на предопределението,
учението за съществата, учението за войните,
познанията на змиите, връзката между небето и вятъра,
започнах да пиша каталог на моретата и островите.
Но нощем ме буди съмнението,
че може би все пак Земята е плоска.

Чашата

Седяхме върху чашата на живота
с огъня, слънцето и луната.
– Аз ще горя! – каза огънят.
– Аз ще грея! – каза слънцето.
– Аз ще сияя! – каза луната.
– Добре – съгласих се и попитах, –
но защо дъното на чашата е отгоре,
а отворът й е отдолу?

Казус

Поле. Сред полето цвете. Под цветето злато.
На кого е златото под цветето в полето –
на убития, от когото е взето,
на убиеца, който го е закопал в земята,
или на пътника, който застане до цветето?