Диана Павлова

Представям ви Книги News – един и може би единственият български интернет ежедневник за новини от света на литературата. Мотото му, изписано до заглавието, е: „Всеки ден новини за живота на книгите и на писателите”.
Но Книги News не е само новинарски ежедневник, той си има своя специална мисия. Има кауза, която отстоява смело ден след ден. Ще ви го представя през моя поглед на човек без литературно образование, но човек, който наблюдава внимателно и се учи постоянно.
Някога, отдавна, Книги News ми излезе в търсачката. Дори не помня какво съм търсила. Оттогава го чета именно всеки ден. В началото само смътно проумявах срещу какво точно се бори, негодува и защо критиката му е толкова остра и непримирима. Докато сама не се сблъсках със съвременния български постмодернизъм в лицето на някои автори и произведенията им, както и в лицето на някои издатели.
Поименно мога да посоча един от авторите – Емилия Дворянова, чието творчество ме втрещи. Препоръчаха ми да посещавам нейните курсове по творческо писане, които бяха и единствените на онзи етап – преди година и половина, две. Поинтересувах се коя е, какво пише, за да знам струва ли си да отида при нея да ме учи как да пиша. И останах поразена още от първия текст, на който попаднах – беше ето това обсъждане. Поразена бях от думите – те звучаха като дразнещ шум, вместо както очаквах от чутото ЗА нея – като виртуозно изпълнена мелодия. Поразена и от накъсаността на фразата ?, която на всичкото отгоре казваше… нищо. И прочетеното ме остави с впечатление, че току що съм чула приказката на Андерсен „Новите дрехи на царя” в съвременен вариант. След още ровене установих, че между претенциите ? за компетентност и самото ? творчество като израз на тези претенции има цяла пропаст. Познайте дали изобщо потърсих госпожата! Всеки, който желае, може да погледне нейното творчество и да прецени сам за какво става въпрос.
Това е постмодернизмът, срещу който се възправя Книги News. В началото не знаех дори какво е постмодернизъм, освен от определението му в Уикипедия.
Имам речник на литературните термини, издаден през 1973г. – там такъв термин няма. Има обаче „модернизъм” и определението за него доста се препокрива с моето сегашно възприятие на постмодернизма. Ето само няколко изречения от него: „Реалността в наше време за повечето от модернистите е нерадостна, кошмарна, непознаваема, човешкото съществуване се разглежда като сън, като бълнуване. Това ги предразполага към митотворчество… Светът се смята за хаос, в който човешкото познание е безпомощно. Животът се обявява за абсурден, алогичен, изпълнен със страх, отчаяние, ужас. Отричат се всякакви морални норми. Художественият образ се разрушава. Дори езикът, словоредът се разчупва. По този начин литературното произведение на модернизма до голяма степен се превръща в криво или разтрошено огледало, което дава невярна, измамна художествена представа за действителността.”
Че кой би искал да пише така!? Очевидно хора отчуждени, озлобени от битието си, изцяло чужди на жизнеността, на пълнокръвието на живота. Без морални устои, без съзнание, с което могат да бъдат полезни на градивното, съзидателното в човека.
Друго, характерно за постмодернизма е унищожаването на сюжета на литературното произведение. Постмодернистите обикновено не разказват истории, а предпочитат сами да изследват пустинните пространства на вътрешния си мир. И ако този мир беше богат и смислен, вероятно би се получило нещо хубаво. Но това, което чета, е най-вече негативно и отрицаващо – или не откриваш нищо, или в по-лошия случай – само гняв, омраза, опустошение, отчаяние – от живота, в лицето на живота. А животът е оцелял толкова време и винаги ще се възражда. И ако някога сме безпомощни, то не е пред него, а пред действителността, създадена от самите нас. Затова нека не отричаме жизненото, съзидателното си начало и ако разказваме за него – за живота – да го правим без огорчение. Защото кои сме ние – само едно от проявленията му. И не бива с лека ръка да слагаме всички негови творения под общ знаменател. Ако пък се чувстваме така – отчаяни – поне да не тровим всичко наоколо си, защото заразата на отчаянието се разпространява бързо. Да не попарваме малкото останала жизненост с болката и безпомощността си.
Ето какво прави Книги News и за какво се бори – посочва състоянието на българската литература днес. Показва как властимащите се опитват да налагат вкусове и да определят кое трябва и кое не трябва да се чете. Как постмодерното, като лепкава мъгла, е завзело територия и не желае да се отдръпне и да направи място на разказвачите, защото надменно ги смята за остарели и смешни. Книги News се бори за това, постмодернизмът да не превземе цялата ни литература. Интересно е как и защо определени хора, чиито имена ежедневно присъстват на страниците на Книги News, се стремят да наложат повсеместно литературните си вкусове. Смятат, че имат силата, властта и компетенцията да казват кое струва и кое не струва. Всеки от тях се приема на сериозно като вездесъщ. Но от скромния си опит и от примери в историята знам, че няма вездесъщи хора. Вездесъща е само тълпата и нейният вкус. Затова се опитват да променят него – да му наложат да бъде такъв, какъвто го желаят. Той обаче е неуправляем. Както в един момент ти се струва, че читателите са като овце, които чакат да ги подкараш нанякъде, така в следващия разбираш, че жестоко си се излъгал и стадото ти се е разпръснало извън огражденията, без дори да забележиш. Вътре са останали само няколко от най-ленивите овце, които ги мързи дори да гледат, пък какво остава и да разбират. Та всеки, който си мисли, че може да манипулира стадото, остава в крайна сметка излъган. Най-измамната власт е онази, която ти създава усещането, че владееш масите. Много по-удовлетворяващо е да знаеш, че владееш себе си. Че разбираш точно и ясно кое е важно и значимо за теб. Тогава си истински могъщ, без значение кой те почита и кой – не.
Всичко това са лично моите впечатления и лично моите причини да чета Книги News. Вие може да откриете други или да не откриете такива. Но аз бях длъжна пред себе си да споделя своите. Уважавам всеки, който има своя кауза и я защитава с всички позволени средства. Защото и аз си имам моя и тя пък е да отстоявам всичко жизнено, съзидателно и светло, което виждам и откривам наоколо си.
Отдавна още си обещах да помагам на каузата на Книги News, когато и с каквото мога. Най-вече, като пиша по начина, който единствено смятам за правилен – откритият, ясният, жизнеутвърждаващият. Като разказвам истории и не изневерявам на традицията да се разказва, а не да се назидава чрез насилие над думите и дълбаене на нови рани в плътта на и без това полумъртвата ни литература.
Под написаното се подписвам с двете си имена:
Диана Павлова