Калофер Киряков

УТРО

Най-после след лудия бяг по вълните,
изпълнил си номера бесен,
оттегли се вятърът, скри се в мъглите
и нощният мрак се разнесе.

А там, във безкрая се вдигна мъглата
и сребърен изгрев разгъна.
И слънцето пак, като амфора златна,
изплува от морското дъно.

ХИМН

Дълго те търсих,
цяла вечност те търсих
сред хаос
от дни и от хора.
А ти си летяла
сама с любовта си –
гълъбица
сред сини простори.

Видях те.
И ти ме видя.
И потръпна!
В безкрайна целувка
се сляха очите ни.
Летим в синевата
и в слънце се къпем –
два гълъба бели,
на небе
ненаситени…

АВЕ МАРИЯ

Чуваш ли?
“Аве Мария…”

Аз съм самотник
и ти си самотница
в този свят.

Чуваш ли?
“Аве Мария…”
слушам и аз.

С нея долиташ при мен
и очите ти –
големи и тъжни –
изпълват очите ми
и нашите светли души
се целуват.
“Аве Мария,
Аве Мария…”

Пространството,
времето
не съществуват.
Само ти
и “Аве Мария”,
“Аве Мария”
и ти…

ПУЛСАР

В безкрая на космическата бездна,
изгубен сред космическия студ и мрак,
обади се за миг и пак изчезна,
сигнал далечен, на живота знак.

За себе си там някой съобщава
и може би за помощ вика той,
и може би ръката си подава
да я намери някой, ала кой?

И моята душа така пулсира
и стихове излъчва като фар.
В конвулсии предсмъртни тя умира –
един загубен в Космоса пулсар.

ПОСЛЕДНО ЖЕЛАНИЕ

Когато смъртта
за ръката ме хване
и тръгна след нея
на сетна разходка,
ще дойда при тебе,
море, разлюляно.
И вместо в ковчега –
загребал във лодка
ще плувам
по тръпната Лунна пътека.
И нека тържествува природата!
Нека!
И нека пак слънцето
изгрева плиска!
Аз вечно ще плувам
по лунна пътека…

Повече
нищо
не искам.