Ваня Петкова

Ваня Петкова (псевдоним на Валя Садик; Хатиджа Садик), българска поетеса и преводач, е родена на 10.07.1944. в София. Печата от 1959 г. - есе и стихотворение във в. “Средношколско знаме”. Завършва гимназия в София (1962) и славянска филология в Софийския университет „Климент Охридски” (1967). Съставя антологията „Съвременни арабски поети” (1968). Редактор в списание „Славейче” (1966 -1968), кореспондент-преводач в българското посолство в Хартум, Судан (1969-1970), редактор във външния отдел на в. „Литературен фронт” (1970 - 1973), специализира испански език в Института за чужди езици „Хосе Марти” в Хавана (1974-1975). Член на СБП, СБЖ. Автор на стихосбирките: „Солени ветрове” (1965); „Куршуми в пясъка” (1967); „Привличане” (1967); „Грешница” (1968); „Нунче, внучката на дядо Качи” (приказка, 1968); „Предсказание” (1970); „Черната гълъбица” (1972); „Кестенова любов” (1973); „Оли, Оли, Охлювче” (1974); „Обратна река” (поеми и стихотворения, 1976); „Обет за мълчание” (1979); „Venceremos” (1980); „Синята книга” (1980); „Триптих” (1981); „Гръм” (1984); „Цигански романс” (1984); „Земетресение” (1988); „Прощаване” (1989); „Страсти” (2005); „Грешница - 1″ (2006); „Грешница - 2″ (2008). Посмъртно излизат поетичните й сборници „Пиратски стихове” (2009) , „Златната ябълка” (2009, преводи от украински) и двуезичната „Арменска песен” (2010). Превеждана на 13 езика. Прекарва последните си години в село Езерово, Първомайско. Умира на 26.04.2009 г. в гр. Първомай, Пловдивска област. Погребана в София. Нейна дъщеря е Оля Ал-Ахмед - преводачка от руски, английски и арабски език.


Публикации:


Интервю:

ВАНЯ ПЕТКОВА: «ДА СЛЕДВАМЕ КРАСИВАТА, СКРОМНА, НО ВЕЧНА ТРАДИЦИЯ НА НАШИЯ НАРОД»/ Разговора води Диана Димих/ брой 27 март 2011