Таня Шелхорн

Аз съм кукловод. За това съм учила и това съм работила. За по-голям престиж в дипломата е написано “актриса-кукловод”. Такова звание е нужно по две причини: дава самочувствие на практикуващите тази професия и допълва нейната същност, тъй като това е пропуснато в тълковния речник. Там е обяснено какво е Куклен театър: “Театър, в който ролите се изпълняват от кукли, движени от артисти”.
В случая тълкувателят е прав, но не всички го разбират правилно. Натрапено е мисленето, че артист е този, който се вижда на сцената. А този, който движи куклите, невидим за публиката, е просто кукловод. Ето защо често ще чуете изрази като: “Той не е артист, той е кукловод”. Също и “професионална” критика: “Този път кукловодите са и артисти” (има предвид, че актьорите са излезли пред паравана).
Сега няма да се спираме на кратките думички “арт” и “акт”, защо да изпадаме в баналности, когато за повечето хора разлика между “артист” и “актьор” няма. Ако все пак някой се улови на въдицата, та започне да обяснява тънката специфичност на двете понятия, то неминуемо ще настъпи още по-голямо объркване относно тълкуванието на думата кукловод. Сега пък и актьор, откъде накъде? Ето защо, струва ми се правилно, тази дума е пропусната в тълковния речник. Тя крие в себе си още много други тълкувания, някои от които са направо опасни! И как не, когато се отнасят до театъра на живота?
Напоследък обаче стана много модерна употребата на думата “кукловод”, та ако си признаеш че си такъв, още повече пък професионалист, можеш да си навлечеш беля. Страшно е да си представиш разгневената тълпа, която хем иска да я ръководят, хем пък постоянно се бунтува. Опитай се да дърпаш конците на такива марионетки, май че доста ще се изпотиш…

Конците? Това пък какво означава? Както казваше баба ми: “Думата дума отваря…” Ето как неусетно стигнахме до същността на тая професия, та налага се да обясним що за работа е тя? Да дърпаш конците като че ли не е толкова трудно, даже изглежда и смешно… донякъде и несериозно, защото прилича на детска игра! Но все пак какво точно прави кукловодът?
Ами нямах си работа, та си признах че съм такава, пък се изтъкнах, че съм и професионалист… Хайде сега обяснявай, да те видя! Добре, какво пък, обичам професията си, мога да се изкажа по въпроса.

И така… имало едно време… в най-стари времена… майстори-кукловоди, които забавлявали хората, разигравайки своите кукли. Не мислели, че са артисти, тази дума още не им била позната. Просто играели с удоволствие, развивали въображението си и мнозина се увличали от магията на техните спектакли. Започнали да им подражават, традицията се предавала от поколение на поколение и така, чак до наши дни. И ние не издържахме на това изкушение, та любопитно пристъпихме към него. Оказа се много заразително. Вирусът е толкова силен, че пипне ли те веднъж, изцеряване няма. Какво друго ти остава освен да му се отдадеш с цялата си любов?

Първото правило, което трябва да се научи при играта с куклите, е че те не търпят НАСИЛИЕ. Ако не се съобразиш с това условие, веднага ще усетиш тяхното СЪПРОТИВЛЕНИЕ. И тогава просто няма СПЕКТАКЪЛ.
Кратко и ясно, а пък на практика поражда толкова затруднения. Налага се значи, да се изясни по-подробно въпросът за насилието. Как може една бездушна кукла да чувства насилие върху себе си? И да се съпротивлява на един жив кукловод? Та нали от него зависи нейното оживяване?
Всичко би изглеждало съвсем неправдоподобно, даже и налудничаво (това е присъщо за актьорите), ако не напомним факта, че възможностите на куклите започват там, където свършват човешките!
Нужно е да бъде акцентирано това понятие, понеже е трудно за вярване. Но е така.

В какво точно се изразява насилието? Ами в липсата на отношение!
Невъзможно е някой, па макар и с висше образование, да проявява претенции, че е кукловод, когато не умее да дърпа правилно конците. Той дори не се е потрудил да вникне в образа на своя герой, тоест, да разбере душата му. Как ще иска тогава да има резултат?
Куклите са своенравни, те трябва да бъдат разбирани и “съблазнявани”, за да могат да понесат това, което искаш чрез тях да разкажеш. Те са толкова различни, че не можеш да пристъпиш еднакво към всички. Налага се да усвоиш специфичната им походка, жест, говор и ред други неща, но така, че кукленият герой да остане доволен от теб, кукловода. Ако не си успял, ставаш смешен. Разбираш ли, Кукловоде, ти ставаш смешен, не Куклите. Ето, в това се състои тяхното съпротивление.

Прилагаш НАСИЛИЕ, получаваш СЪПРОТИВЛЕНИЕ. И непрекъснато чуваш един присмехулен кикот: Ха Да Видим Кой Кого?

А какво се случва в Човешкия театър на абсурда? Посочете един случай, в който човекът-марионетка да е победил своя кукловод? Невъзможно, защото силите му приключват точно тогава, когато трябва да действа. При куклите винаги се получава обратното. Как обаче да бъде обяснено?

Ако се върнем към ония, акцентираните редове, можем да изпишем страници теория, която нищо не доказва. Твърдя го от опит.
Хората, особено пък тия, от артистичните среди, много обичат да си служат с цитати. Само да не стане нещо модерно, тогава тръгва от уста на уста, и постепенно губи съдържанието си. Формата се издува като ярък балон и всички го гледат с възхищение. Така, докато се пукне. После го забравят.
Като нахлуят едни такива мисли в главата ми… започвам да страдам от безсъние… и непримиримост. Защо да цитирам нещо, което не ми помага, ако не съм го разбрала! Затова, още навремето, попитах тези, от които се учех на куклен театър, къде точно свършват възможностите на човека? И как да се ориентирам, откъде започват възможностите на куклата?
Казаното някога от специалистите не ме удовлетвори, ама никак даже, та оттогава все си мисля върху въпроса. А годините отлитаха лукави… но вчера… да, май че точно вчера, струва ми се, че разбрах?

Известен е фактът, че информацията, получена в словесен вид, има удивителното свойство бързо да се изпарява. Какво ли помним от училище? Но това, което е записано в мускулната памет, остава завинаги в съзнанието. Като карането на колело, например. Или пък плуването. Същото е и при играта с кукли. Тоест, умът забравя, но тялото – никога.
Няма да се издавам какви мисли ме споходиха, то е дълга история, но доста време гледах в една точка, без да мигна… КУКЛИТЕ ИМАТ ЗАПИС В СВОЕТО ТЯЛО!
Това е тяхната тайна. Задачата на Кукловода е да разшифрова този запис и после да го прехвърли в своето тяло. Чак тогава настъпва хармонията между двамата. Ако това не се случи, цял живот ще се мъчи да свири на неакордирано пиано.
Запис в тялото?! За съжаление, тази способност отдавна е закърняла при хората. Притежават я само единици. Но на тях нашият, петосетивен, театър на абсурда изобщо не им е интересен.

Мисля, че тук трябва да припомня второто правило при играта с кукли, а то е, че те не търпят МНОГОТО ДУМИ. Куклите обичат действието, а не празните приказки. Думите са необходими само тогава, когато трябва да подсилят действието. Препоръчително е да са кратки и точни, иначе отегчават. А самият кукловод довеждат до омаломощаване.

Откъдето и да погледнеш, както и да го подхванеш, стигаш до един и същ извод: ЧОВЕЦИТЕ И КУКЛИТЕ СА ПЪЛНА ПРОТИВОПОЛОЖНОСТ!
Едните се движат в своя реален свят, другите пък – във въображаемия. Кой от двата свята е истинският, не може да се каже с точност, тъй като те постоянно разменят местата си. Във всеки случай досега не съм се натъкнала на факта, човек да пародира прочут куклен герой. Докато обратното е твърде срещано явление, нали?!

Напълно разбираемо е, че насилието и многословието трябва да бъдат заменени с ЛЮБОВ. И тогава става чудо: започваш да получаваш също любов, която извира от големите куклени очи. Спектакълът се получава. Аплодисментите са за всички.
Много неща има да се учат за играта с куклите, особено пък за тия, които са с конци. Но целта не е изнасяне на лекция по куклено актьорско майсторство, а просто един любопитен поглед към кукловода.
За да бъде способен да дарява любов, самият той трябва да получава такава от ония, които пък него ръководят. Като се почне от режисьора, та се мине през администрацията и се стигне до директора. Всички тези началства командват кукловода и непрекъснато изискват от него продуктивност. А това води до изкривяване на човешката природа.
“До един момент и повече не може”, както е написал един мъдър поет.

Може би тук е мястото да споменем и третото правило, а то касае ВЪТРЕШНАТА ОСВОБОДЕНОСТ на самия Кукловод. Тя поражда самочувствието и радостта от професията. Ако не се постигне това състояние, вечно ще къса или заплита конците.

Как да бъде обяснена още по-разбираемо разликата за възможностите на Кукления театър и Човешкия на абсурда? То е такъв парадокс!
Куклите са творение на човешките ръце, а умеят да се съпротивляват толкова ефикасно и да налагат волята си над Кукловода. А хората, които са родени със свободна воля, се оставят по течението на реката като безжизнени фигурки, направлявани от тям подобния им “кукловод”. И даже се страхуват от него. А все играят, че уж са “смели”. Куклите могат да играят “страхливи”, нали са в театър, но страх в действителност не познават.

В заключение можем да кажем, че професията на кукловода е твърде необичайна, именно затова привлича любопитство. Тайнственост и мрак обгръщат невидимата фигура зад паравана, която твори магията, наречена КУКЛЕН ТЕАТЪР!
Да се чудиш за какво ли мисли в този момент? Това си остава загадка.

През дългото общуване в този мълчалив свят се усвояват доста “технически трикове”, които са много полезни за тялото. Нали в него се съхранява записа. Започнат ли болките в кръста или ръцете, край на спектакъла. Но който е усвоил добре правилата на играта, няма от какво да се страхува. Ако пък е по-находчив, ще се издигне като режисьор или директор. Ако не го бива за тия длъжности, може и портиер да стане.

Но има и друг тип кукловоди, които не искат за нищо на света да се разделят със своите кукли. Дори говорят, че без тях животът им започва да губи своя смисъл. Тогава накъде? Натам, където води сърцето!
Прегръщаш своите Кукли, нежно им шептиш колко ги обичаш, и потегляш с тях през трудностите към звездите.

Който съумее да достигне тоя път, той е истинският Кукловод!