БЕЗИМЕННИЯТ
БЕЗИМЕННИЯТ
Страхливците са там отзад –
те ще живеят сто години…
А ти си в бомбения ад
с присъда ясна –
да загинеш.
Като дивак, загубил ум,
пълзиш и стреляш,
псуваш,
храчиш…
Но смъртоносният куршум
да те пожали?
Няма начин.
Той блъсва твоето чело
със скоростта на светлината
и ти,
чуплив като стъкло,
се разпиляваш по земята.
Войната свършва в този миг
за теб.
Без орден за заслуги.
Без почести…
Просто – войник,
заровен с хилядите други.
И ако те бележат с кръст
ще е безименен,
защото
ти вече ще си само пръст.
Пръст,
бременна с безброй животи.
Пръст,
лакома като смъртта.
Пръст,
за която днес загина.
Пръст от безкрая на света
с цвят,
вкус
и мирис на родина.
ДАМГОСАН
На П. Пенев
С вой
глутница от помияри
пак препикава твойте кости –
…звучене вехто…,
…теми плоски…
И ти си аут от буквара.
Избухват мините от хули:
Пияница!…
Развратник!…
Търтей!…
И твоят паметник безсмъртен
се срива с гръм на кота нула…
Пощада късно е да просиш.
Защо е тази злост –
не питай…
В държавата на подлеците
поетът
ражда се
дамгосан.
В държавата на клеветата
поезията
е
присъда.
Днес като вещица я пъдят
на българите от сърцата.
Минута съвест е излишна!
Секунда доблест е опасна!…
Епохата ни
днес
прерасна
в епоха на молци и мишки.
И ти,
поете,
пак си рана…
Но
блед,
нагризан,
горд,
навъсен –
гризачите от теб изтръскай
и удари по барабана.
Дано
под тоновете мерзост
събудиш на доброто кълна –
преди смрадта да ни погълне
и племето ни
да изчезне.
IZUMLENIE
Очи изумени кокоря
подобно дрогиран кретен –
обърнат с краката нагоре,
светът
дефилира
край мен…
…tam, v lokvata, slunce se davi…
…kurtici nebeto orat…
…bezdariia ki4at se s lavri…
…talanti gi razpvat bez sud…
…divaci se prazniat v nauka…
…pustini za4evat potop…
…moreta iz kosmosa hukvat…
…epohi se voziat na stop…
…zemiata me per-r-r…
…в-ва насреща –
в носа ми се вкопчва трева…
Съвсем като урод усещам,
че ходя по свойта глава.
Но нямам за бъдното спомен,
пикирам на автопилот –
аз,
асът от смъртния номер
на цирка,
наречен живот.
